Шалом убиецо
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шалом убиецо». Краткое содержание книги:
— Никой не знае накъде ще паднат сърпът и чукът — добави Романо.
— Значи пак Москва им попълва чековете — каза Силвия.
Ейтан вдигна ръце. Беше свършил. Отиде до канапето и седна. Зачака.
— Е? — Бен-Цион беше наистина ядосан от виртуозното му изпълнение.
— Е, Ицик — заключи Ейтан. — Ако, и аз ще ти докажа, че е така, та ако Камил е още жив, той сигурно се е излежавал някъде една година, изучавайки проклетото досие.
Никой не проговори. Ури Бадаш разтриваше тъмното си лице. Той беше красив мъж, приличащ на египетска филмова звезда.
— Възможно е — каза той. — Оттук може да се започне.
— Това е пълен абсурд! — Ицик зае отново ядосаната си позиция. — Някакъв си феникс, излязъл от пепелта, за да си отмъщава. Глупости.
По лицето на Ейтан отново се появи червенина.
— Я ми кажи, Ицик. Мислиш ли, че ние имаме запазени права върху мъстта?
— Но това е пълна параноя — избухна Бен-Цион. — Защо Камил? Защото на теб ти се иска да е така? Ами какво ще кажеш за другите обекти, Екщайн? — Той посочи голям зелен метален сейф, който стоеше в ъгъла зад бюрото му. — Какво ще кажеш за стотиците други операции, които също така са ядосали стотици други хора? Защо не може някой от онези оживели да е тръгнал да пие израелска кръв?
— Защото, Ицик… — Ейтан си наложи да говори спокойно. Знаеше, че ако се ядоса пред Ицик, ще е изгубил битката, преди още да я е започнал. — Защото Цвика Пърлман и Серж Самал са работили заедно само в една операция. Една! Операция „Флейта“.
Нищо не можеше да ядоса Ицик Бен-Цион повече от това да бъде оборен с логика пред свои подчинени. Нищо. Той погледна часовника си.
— Добре — отсече Бен-Цион. — Достатъчно. Край. Свободни сте. Заемете се с работата си.
Дани и Силвия се спогледаха, подбраха опашки и излязоха мълчаливо, докато Хайнц остана прав. Като помощник на командира той много обичаше да покаже, че независимо кой е изпъден от кабинета, той винаги остава.
— Екщайн — заповяда Бен-Цион. — Ти ще напишеш пълна биография на Самал за Ури и ДСС. Самал беше техен и сега е под тяхна юрисдикция. Искам да го направиш бързо и с всички най-малки подробности. А после искам да бъде предадена на цензора на Управлението и съответно поправена. Така че се хващай за работа.
Полковникът седна и вдигна телефонната слушалка, но спря да набира, когато видя, че Екщайн и Баум не се помръднаха. Той ги изгледа заплашително.
Те напуснаха кабинета.
— Ейтан. Спри. — Баум с учудване забеляза, че всъщност гони Екщайн надолу по стълбите от третия към втория етаж. Раненият капитан се държеше за парапета и накуцваше, но прескачаше по три стъпала наведнъж. Тежките стъпки на Баум караха бетона да вибрира, докато се мъчеше да го настигне. — Доникъде няма да стигнем така.
— Ние ли? — изръмжа Екщайн, без да се обръща. Той стигна площадката и продължи по коридора. Някои от хората се обръщаха да го изгледат, но той блъсна вратата на тоалетната, изненадвайки Баум, който трябваше да спре като герой от анимационен филм. Баум го последва вътре.
Ейтан влезе в една от кабинките, дръпна ципа на панталона си и започна да пикае. Чуваше как Баум се разхожда отпред.
— Да, Ейтан. Ние. Да не мислиш, че като не викам и не размахвам ръце като теб, аз не съм на твоя страна? Все някой трябва да постъпва рационално.
— Ох — изпъшка Екщайн и дръпна ципа си. Пусна водата в тоалетната. Тя потече на тънка струйка. Някой ден тази държава трябва най-после да си намери добър водопроводчик. — Значи ти също мислиш, че съм откачил, а?
— Мисля, че реагираш прибързано. Трябва да спреш. Мисли. Планирай.
Ейтан мина покрай Бени и отиде до мивката. Не погледна в огледалото. Плисна лицето си с вода и го избърса в ръкавите на ризата си. После отново излезе в коридора.
Там го спря Пнина от „Легенди“. Чакаше го. Застана пред него, хвана го за раменете и загледа изкривеното му лице с насълзените си кафяви очи.
— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам за Тигъра. — Пнина винаги използваше псевдонимите на агентите.
Ейтан се поуспокои малко. Можеше да се ядосва на Ицик, Бени, на всички и за всичко, но не и на Пнина. Тя беше искрена. Той я погали по червената коса.
— Благодаря — каза й и продължи напред.
— Добре. Достатъчно. — Бени сграбчи здраво ръката на Ейтан. — Отиваме да поговорим. — Той го дръпна към кабинета си и ритна вратата. Хората от отдела на Баум седяха пред терминалите си. Те зяпнаха към вратата, която се отвори с трясък.
— Всички вън — изрева Баум. — Почивка!