Шалом убиецо
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шалом убиецо». Краткое содержание книги:
Всички чакаха, докато Ейтан палеше цигара от фаса на предишната. Сърцето му продължаваше да се блъска в гърдите и ризата му беше мокра под мишниците, но сега вече знаеше колко прав е бил тази сутрин, когато си каза, че се променя. Да, преживяваше метаморфоза, но се беше излъгал в резултатите. Не се превръщаше в нещо по-добро, не се отваряше, не намираше нов път. Не беше какавида, превръщаща се в пеперуда. По-скоро се връщаше обратно в пашкула. Ставаше отново старият. Възвръщаше оперативното си мислене. Затъваше в старата позната клоака. Макар и остър, гласът му звучеше тихо.
— Добре. Слушайте — каза той, като че се обръщаше към войници под негово командване. — Всъщност никак не е трудно да се разберат идентичностите на хората от екипа ми. — Той погледна към агента на „Шабак“. — Ури, ти вероятно нямаш достъп до това.
— Няма — каза Бен-Цион, без дори да знае какво ще каже Ейтан.
— Но ще получиш, сигурен съм — продължи Ейтан. — Така че само слушай. — Той отново тръгна да се разхожда. — Райнер, тоест Серж, и аз се опитвахме да хванем Камил в Мюнхен, но застреляхме друг човек. — Трябваше да замълчи за миг, за да си поеме дъх. Никога не беше произнасял тези думи на глас. — Вместо него застреляхме Мохамед Наджиз. Мюнхенската полиция проведе шестмесечно следствие. Шест месеца досиета, снимки, доклади и всичката книжна работа, която вършим и ние. И тъй като всъщност те бяха пъхнали моят Петер в затвора…
— В затвора ли? — невинно попита Ури.
— Да, в затвора. Не помниш ли скандала?
— О, да. — Ури бръкна в джобовете си, чувствайки се неудобно, че е засегнал старата рана. — Извинявай.
— Тъй като държаха Петер Хаузер — продължи Ейтан, — те имаха цял куп негови снимки — отляво, отдясно, анфас, всякакви. Така. Ети Данцигер остана след нас, но поради близостта до мястото на убийството в Богенхаузен всичките й съседи са били разпитани. Така че за нея има пълни описания. — Той продължи да се разхожда. От мълчанието в стаята беше сигурен, че се справя добре, но като тенисист професионалист трябваше да потисне всички мисли за набиране на точки и просто да продължи да играе. — Така. Цви Пърлман имаше кратка, но много значима среща с ченгетата в Богенхаузен и шофьора на линейката. Франси беше спряна при пътна проверка извън града. Пуснаха я, но през този ден полицията снимаше наред всички излизащи от града. Бени. — Ейтан се обърна към Баум. — Ти беше наел офис в панаирното градче. За две седмици. Ще отречеш ли, че фигурата ти се запомня?
— Няма — усмихна се Баум като учител, който слуша най-добрия си ученик да изнася лекция.
— И накрая Серж и аз, които също бяхме наели апартамент за тези две седмици. А охраната на мюнхенското летище изгледа дълго и внимателно и двама ни, както и британските ни паспорти, когато трябваше да се качим на самолета на „Кентуърт“. — Той замълча и вдигна поглед. Стоеше пред Ури Бадаш.
— И? — подкани го човекът от „Шабак“.
— И остава рутинната полицейска работа. Един добър художник и те имат лицата ни. Стандартно преглеждане на изоставените коли и апартаменти и те получават псевдонимите, документни следи и пръстови отпечатъци от местата, където не сме догледали да ги изчистим. Значи имат досие, дебело колкото от китката ми до лакътя, че и повече. Рутина, внимателно наблюдение и ето че ни намират отново.
— Кой — изсумтя презрително Хайнц. — Западногерманците ли?
— Не, Хайнц. Не западногерманците — търпеливо отговори Екщайн.
— Осветли ни тогава — каза Романо.
— Чудесно. — Екщайн се обърна към шефката на „Шифри“: — Силвия? Можеш ли да отречеш, че западногерманците са проникнати от източните немци?
— Като швейцарско сирене — изграчи възрастната матрона. — Още откакто Гелен възстанови организацията им.
— А ако източногерманците са марионетки, кой им е кукловодът? — попита Екщайн като равин, изпитващ учениците си.
— Майка Русия, Господ да я благослови — отговори отново Силвия.
— И въпреки настойчивите слухове за надвисналата вълна на честност върху СССР… — Ейтан не можа да се сети за думата. — Как беше думата?
— Гласност — изсумтя Баум.
— А, да — саркастично каза Екщайн. — Гласност. Та въпреки реформаторските усилия, кой продължава да финансира обучението на ФОП, ИРА и други подобни гадории?
— Ама аз мислех, че КГБ вече не поддържа терористите — каза Бадаш.
— Директно не — отговори Ейтан. — Но те продължават да ги обучават и да ги подпомагат като братя. Източногерманци, румънци и българи все още са мускулите им в тази работа.