Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Така ли?
— Северно от Бородино.
Суриков мълчеше.
— Бивше училище. Сега КГБ го използва за други цели. Знаеш за какво говоря, нали?
Суриков отново не отговори.
— Ако не знаеш нищо за това, веднага си тръгвам — каза Холис.
Суриков преглътна.
— Знам някои неща.
— Навярно незначителни, генерале, защото иначе отдавна щеше да ме информираш.
Суриков не проговори цяла минута, после каза:
— Толкова е важно, полковник, в него се крие такава потенциална опасност за бъдещите съветско — американски отношения и за световния мир, че е по-добре да не говорим за това.
Холис не гледаше към Суриков, но по тона му, обикновено сдържан и леден, прецени, че е развълнуван.
— Ами добре е, че мислиш за световния мир — каза Холис. — Но въпреки това нещо е изтекло и аз искам да го овладея под свой контрол, преди да са го разбрали погрешно, или пък то да попадне в неподходящи ръце.
Суриков отново сгъна вестника си. Холис го погледна скрито и видя, че на лицето му се чете силно безпокойство.
— Кажи ми какво знаеш за това и откъде го знаеш? — попита Холис.
— Първо ти ми кажи какво знаеш.
— Знам, че трябва да те попитам за това място. Това е всичко, което трябва да знаеш.
— Искам да помисля…
— Та нали това правиш още от първия ден, в който се свърза с мен преди година?
— Така ли? Четеш и в душата ми? Та ти дори не си руснак.
— Нито пък ти, генерале. Ти си московчанин, рожба на Съветите, и ние и двамата сме съвременни служители на армията. Добре се разбираме един друг.
— Добре — каза Суриков решително. — Обмислил съм всичко от начало до край. Искам да се измъкна.
— Тогава се смятай свободен. — Най-после Холис намери един червей и изхвърли средата на ябълката на врабчетата. — Желая ти късмет и благодаря.
— Искам да се измъкна оттук. От Русия.
Холис бе разбрал добре какво има предвид Суриков.
— Искам да изживея последните си дни на Запад — каза Суриков.
— Аз също.
Суриков не отговори.
— Мислиш, че са те надушили ли? — попита Холис.
— Не, но ще се усетят, ако ти дам това, което искаш. Искам да отида в Лондон.
— Наистина ли? Жена ми е в Лондон. И на нея не й хареса тук.
— Колко време ще ти е необходимо, за да ме прехвърлиш на Запад?
— Полетът трае около четири часа, генерале. — На Холис му правеше удоволствие да напомня на съветските висши държавни служители за типа държава, която сами си бяха създали. — Той продължи. — Подай документи за туристическа виза, а аз ще се погрижа за резервация в Аерофлот. Еднопосочен билет, нали така?
— Искаш да кажеш, че не можеш да измъкнеш от тук никого?
— Не е много лесно. Вие имате дяволски добра полицейска система.
— Не мисли, че ако ме държиш тук, ще продължавам да те снабдявам със секретна информация, приятелю. Ако не ме измъкнеш, се оттеглям от службата си при тебе.
— Казах ти, че всичко ще се оправи.
— Ще започна да работя за британците.
Холис изтри ръце в салфетката. Да загубиш агент, защото се е панирал и оттеглил, е едно, но да го загубиш, защото е отишъл да работи за други, е съвсем друга работа. Новата тактика бе източникът на информация да се остави да напусне когато си поиска и да не се насилва, както са правили в миналото. Притиснатите агенти неизбежно ги хващат и след това КГБ измъква от тях всичко, което са предали като информация, и предприема необходимите мерки, за да оправи нещата. Но ако Суриков отиде при британците и по-късно се издъни, Холис може никога да не узнае, че Суриков си е изпял всичко в „Лубянка“.
— Или пък за французите — каза генералът. — Говоря френски доста добре. Ще се оправя във Франция.
— Ако ще ходиш при французите, по-добре иди направо при КГБ, за да си спестиш времето. Те са се внедрили дълбоко сред тях, генерале. Повечето са едновременно и агенти на КГБ.
— Не се опитвай да ме изплашиш. Имам и трета възможност — германците. Така че сега изборът е единствено твой.
— Ще говоря с моите хора. Не че не искаме, но е доста опасно. За тебе, имам предвид.
В действителност, помисли Холис, по-скоро наистина не искат. Някои политици много харесваха информатори от висок ранг, но за хората от разузнаването един доброволен информатор съобщава същите неща на КГБ, както и един заловен шпионин, а именно, че всичко, което е минало през бюрото му, е минало и през ръцете на врага. Суриков трябва или да продължи да шпионира за него, или просто да се оттегли и да си затваря устата. Но тъй като той май не бе склонен да приеме нито едното, нито другото, Холис смяташе, че Суриков има нужда просто от една автомобилна катастрофа. Но това не му беше много по вкуса и той се надяваше, че би могъл да измисли нещо по-подходящо.