Избрани творби в осем тома (Том 6)

Да, всеки в кървав бой като храбрец загина,

спи възнак и пред бог разтвори ли очи,

ще види синева и слънчеви лъчи.

Това е участта на моите другари.

Такава ли съдба над теб да се стовари?

Херцогът, пъкълът и тоя крал дори,

когото щеш вземи — от мен са по-добри.

Сам, без приятели… Те всички са далече,

напуснаха ме те. Твой ред дошъл е вече!

И нека бъда сам. Спаси се от смъртта!

В религия недей превръща любовта!

Иди си! Може би ме мислиш за разумен —

че като другите вървя по път безшумен,

но право към целта… Не е така, уви!

Свести се! Аз съм мощ, която все върви.

Сляп, глух, оръдие на тайни неразкрити!

Душа на клет бедняк, роден от тъмнините!

Къде вървя? Не знам. Но ветрове свистят

и зла съдба, и те ме тласкат все на път.

Аз слизам, без да спра. Не мога да се върна.

Поспра ли само миг и морен се обърна,

дочувам глас: „Върви!“ — и слизам в пропастта.

От пламък или кръв червена зее тя.

Пред моя устрем луд руши се всичко, стене.

Горко на този, що докосне се до мене!

Върви си, напусни фаталния ми път!

Неволно сея вред беди и нося смърт!