Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
— Около пет хиляди марки ли? — попита Дент и се потърка по брадичката.
— По-малко — отвърна Вивена. — Но все пак голяма сума. Мисля, че бяхте прави за Лемекс, Дент — крадял е от Короната от доста време.
Замълча. Парлин изглеждаше объркан. Това можеше да се очаква. Наемниците обаче не изглеждаха изненадани.
— Не знам дали Лемекс е възнамерявал да направи каквото го е молил баща ми — заговори отново Вивена, като се мъчеше да запази гласа си спокоен. — Начинът, по който е скрил парите, някои от нещата, които е писал… е, може би в крайна сметка се е канел да стане предател и да избяга. Не можем да знаем какво е щял да реши. Разполагаме обаче с приблизителен списък на неща, които е смятал да постигне. Тези планове са били достатъчно убедителни, за да склонят баща ми, и настойчивостта в писмата му ме убеди. Ще продължим работата на Лемекс и ще подроним способността на Халандрен да води война.
Стаята затихна.
— А… сестра ти? — попита най-сетне Парлин.
— Ще я измъкнем — заяви твърдо Вивена. — Спасението и безопасността й е главният ни приоритет.
— По-лесно е да се обсъжда, отколкото да се постигне, принцесо — каза Дент.
— Знам.
Наемниците се спогледаха.
— Ами… — каза накрая Дент и се надигна. — Да се залавяме на работа тогава. — Кимна на Тонк Фах, а той въздъхна, измърмори недоволно и стана.
— Чакайте — спря ги Вивена. — Какво?
— Досетих се, че щом видите онези писма, ще искате да продължим — каза Дент и разкърши рамене. — След като вече разбрах какво е кроил, мога да сглобя нещата, които ни караше да вършим. Едно от тях беше да се свържем с някои бунтовни фракции в града и да ги подкрепим, в това число и смазаната преди няколко седмици. Култ на неприязън, с един тип на име Вахр в центъра.
— Винаги съм се чудил защо Лемекс му даде подкрепата си — каза Тонк Фах.
— Тази фракция е мъртва — продължи Дент. — И Вахр също. Но много от последователите му още се мяркат наоколо. Изчакват за възможност да правят бели. Можем да се свържем с тях. Има още няколко нишки, които мисля, че можем да огледаме, неща, които Лемекс не обясни напълно, но които сигурно ще мога да схвана.
— И… можете да се справите с това? — попита Вивена. — Току-що каза, че няма да е лесно.
Дент сви рамене.
— Няма. Но ако вече не сте разбрали, точно за такива работи ни нае Лемекс. Екип от трима високоплатени специалисти наемници не е точно това, което искаш да имаш край себе си, за да ти сервира чая.
— Освен ако не искаш чаят да бъде наръган на някое неприятно място — подхвърли Тонк Фах.
„Трима наемници? — помисли Вивена. — Точно така. Има и друг. Жена.“
— Къде е другият член на екипа ви?
— Бижутата ли? — попита Дент. — Ще се срещнете с нея скоро.
— За жалост — подхвърли тихо Тонк Фах.
Дент сръга приятеля си и каза:
— Засега предлагам да излезем навън и да видим как стоят нещата с проектите ни. Съберете каквото искате от тази къща. Утре се местим.
— Местим ли се?
— Освен ако не искате да спите на дюшек, изтърбушен на пет места от Тонк Фах — каза Дент. — Той има специално отношение към дюшеците.
— И към столовете — добави весело Тонк Фах. — И към масите, вратите и стените всъщност. О, и към хората.
— Все едно, принцесо — каза Дент. — Тази сграда е добре известна на хора, които работеха с Лемекс. Както сте открили, той не беше точно най-честният тип. Едва ли държите да се разбере, че сте свързана с него.
— Да, по-добре да се преместим в друга къща — съгласи се Тонк Фах.
— Ще се постараем да не я трошим толкова лошо — каза Дент.
— Без обещания обаче — добави Тонк Фах и намигна.
18.
Сири стоеше пред вратата на спалнята на съпруга си и пристъпваше нервно на място. Както обикновено, Сини пръсти стоеше зад нея и беше единственият друг в коридора. Записваше си нещо, без с нищо да издава как винаги знае кога е време да влезе.
Този път Сири нямаше нищо против бавенето, колкото и да беше изнервена. Даваше й повече време да помисли какво ще прави. Събитията от деня все още бяха замаяли главата й: Трилидийс, с приказките му, че трябва да осигури наследник. Лайтсонг Храбрия, с говоренето му със заобикалки, след което я остави с като че ли сърдечно сбогуване. Нейният крал и съпруг, седнал горе на своята кула, с пречупващата се около него светлина. Жреците долу, спорещи дали да нахлуят в отечеството й, или не.