Първото семейство

Мишел вече отваряше чекмеджетата на бюрото, а Шон се насочи към шкафа. След няколко минути Мишел извади някакво доста секси бельо, все още с етикетите от магазина, а Шон откри три нови на вид костюма и островърхи ботуши.

Спогледаха се, но очевидната мисъл остана недоизказана.

Прибраха всичко обратно и Мишел го отведе в малък кабинет до трапезарията. В единия ъгъл имаше бюро. Мишел започна да рови в чекмеджетата. След малко откри чекова книжка и я подаде на Шон.

— Майка ми се занимаваше със сметките.

Докато Шон преглеждаше чековете, Мишел се зае методично с извлеченията по кредитната карта. След няколко минути вдигна очи.

— Наскоро по интернет са преведени стотици долари на четири магазина за мъжко облекло. Не видях подобни покупки в спалнята.

Шон вдигна чековата книжка.

— Тук има вноска за местен голф турнир. Баща ти играеше ли голф?

— Не, но майка ми играеше. Не е нещо необичайно.

Шон извади листче, което беше намерил в бюрото.

— Това е част от формуляра за участие в този турнир. Таксата е петдесет долара на човек, а чекът е за сто долара.

— Значи е платено за двама.

— Мишел, тук пише, че турнирът е за двойки.

Мишел дръпна листчето от ръката му и го разгледа, после го остави.

Шон я погледна смутено.

— Не мислиш ли, че баща ти би открил всичко това много лесно? Ние го открихме за по-малко от десет минути.

— Майка ми не е полагала усилия да го крие. Може да й е било все едно. Може на него да му е било все едно.

— Баща ти не прави впечатление на човек, който кротко би приел да го мамят.

— Не познаваш баща ми, Шон. — Мишел погледна ръцете си. — А може би и аз не го познавам.

— Какво става тук?

Двамата вдигнаха глави. Бил Максуел ги гледаше от упор. Видя чековата книжка и извлеченията по кредитната карта.

— Какво правиш, Мишел?

— Преглеждам сметките. Знам, че мама се грижеше за тях, и не искам татко да обърка нещо.

Мушна нещата в чекмеджето и каза:

— Татко излезе.

— Къде отиде?

— Не знам. Не ми е искал разрешение.

Погледна бирата в ръката му и каза:

— Това ли смятате да правите отсега нататък? Да пиете бира и да говорите празни приказки?

— Мишел, стига! Току-що погребахме майка ни! Остави ни на мира!

— Сигурен съм, че не искаше да каже това — намеси се Шон.

— Напротив, исках — тросна се Мишел. Грабна ключовете си и тръгна към вратата.

Шон кимна на Бил със съжаление и тръгна след нея. Настигна я, когато се качваше в джипа.

— Къде отиваме?

— Да поговорим отново с Дона Ротуел.

— Защо?

— Ако майка ми е имала връзка, Дона би трябвало да знае с кого.