Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Куори откри Даръл в плевнята. Младежът загуби ума и дума, когато видя как баща му се спуска към него като разярен централен нападател. Куори залепи гърба му за стената и подпря лакът в гърлото му.
— Написал си нещо на ръцете й! — изрева.
— Какво?!
— Написал си нещо на ръцете й! Какво, по дяволите, написа?
— Остави ме да дишам и ще ти кажа!
Куори отстъпи, но след като блъсна сина си в стената. Задъхан, Даръл му каза какво е написал.
— Защо, по дяволите, го направи?
— Когато жената умря, се изплаших. Мислех си, че така ще ги заблудя.
— Това, което си направил, е глупаво!
— Съжалявам, татко.
— Естествено, че ще съжаляваш.
— Ама го написах така, че никой няма да разбере.
— Покажи ми точно как го написа.
Даръл грабна стар каталог за семена, откъсна лист и написа на него буквите със стара химикалка.
Куори взе листа и го разгледа.
— Виждаш ли, татко! Нищо не могат да разберат! Ти нали знаеш какво пише?
— Разбира се, че знам какво пише — тросна се той.
Куори излезе вън. Още беше светло, макар и залезът вече да багреше облаците в огненочервено. Не забеляза, че Даръл е излязъл след него и го гледа с лице, което просто копнееше за похвала, задето е измислил такава хитрина. И никога нямаше да разбере, че със съвсем същото изражение на лицето Куори беше гледал майка му в деня на смъртта й.
Куори запали клечка кибрит и изгори листа без остатък. Проследи го с поглед, докато лекият ветрец понесе пепелта и я разпиля по земята.
— Всичко наред ли е, татко? — попита Даръл неспокойно.
Куори посочи остатъците от пепел.
— Извърши второ провинение, момче. Още едно, и това ще е краят, нищо че си ми син.
Обърна се и се отдалечи.
37
Семейство Максуел, Шон Кинг и голяма група опечалени слушаха свещеника. Той прочете с подобаващо тържествен тон откъси от Светото писание, после отстъпи встрани и остави хората да минат покрай обсипания с цветя ковчег, да го докоснат и да се сбогуват с покойницата. Братята на Мишел минаха като една група, следвани от останалите. По-късно, когато потокът опечалени намаля, Франк Максуел сложи ръка върху ковчега и наведе глава. Мишел наблюдаваше баща си, застанала до Шон. Най-накрая той избърса очите си с длан, все още с наведена глава. Мина покрай тях и се отправи към колата си. Мишел понечи да го задържи с ръка, но в последния момент се отказа.
— Няма ли да отидеш? — попита я Шон.
— Къде?
— При ковчега.
Мишел се вторачи в махагоновия сандък, в който лежеше майка й. Гробарите чакаха отзад, за да го спуснат в земята. Беше облачно. Скоро щеше да завали и сигурно искаха да свършат по-бързо. Имаха и други погребения.
Мишел Максуел се страхуваше от малко неща, но в момента гледаше едно от тях.
— Ще дойдеш ли с мен?
Шон я хвана за ръката и заедно отидоха отпред. Мишел сложи длан върху ковчега. Пръстите й докоснаха няколко цветчета.
— Никога не е харесвала лилии — отбеляза Мишел.
— Какво?
Мишел посочи цветята върху ковчега.
— Предпочиташе рози.
Веднага след това рязко дръпна ръката си като ужилена.
— Добре ли си?
Тя се втренчи в дланта си. Там нямаше нищо. Не беше ужилена или ухапана. А лилиите нямаха тръни.
Вдигна очи към него.
— Мишел, добре ли си? — попита Шон отново.
— Аз… не знам. — И добави твърдо: — Да се махаме оттук.
В къщата имаше изобилие от храна, отбиваха се приятели, водеха се приглушени, сериозни разговори и от време на време се чуваше някоя шега и сдържан смях. Франк Максуел седеше на канапето и гледаше безизразно в пространството. Всички, които се опитваха да му изкажат съболезнованията си, скоро се отказваха, защото той дори не ги забелязваше.
Шон наблюдаваше Мишел, а тя наблюдаваше баща си. Франк Максуел се раздвижи за пръв път, когато влезе група хора. Намръщеното му лице накара Шон и Мишел да се обърнат, за да видят кого гледа. Бяха влезли шестима души — четирима мъже и две жени. Носеха плата с храна и бърбореха помежду си. Мишел разпозна няколко от тях — бяха от погребалната агенция. После се обърна назад към баща си и остана учудена.