Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Нямаше го.
Спогледаха се с Шон. Той кимна към задния коридор, по който се стигаше до спалнята. После потупа гърдите си и кимна към новодошлите. Мишел затвори очи, за да покаже, че е разбрала, и се запъти към спалнята на баща си.
Почука на вратата.
— Какво?
Баща й звучеше ядосан.
— Аз съм, татко.
— Ще си почина за минутка. — Тонът му беше по-спокоен, но гневът продължаваше да се долавя.
— Мога ли да вляза?
Последваха трийсет секунди тишина.
Мишел почука пак.
— Татко?
— Добре, за бога! Влез!
Мишел отвори вратата и я затвори зад себе си. Баща й седеше на ръба на леглото и държеше нещо. Тя седна до него и погледна надолу.
Беше сватбената им снимка. Бяха се оженили по всички правила. Голяма църковна служба, майка й, сияеща в бяла булчинска рокля до баща й, късо подстриган, с фрак и папийонка. Едва на двайсет и една, току–що завърнал се от Виетнам. Беше висок, загорял от слънцето и хубав, със самоуверена усмивка. Сали Максуел, още ненавършила двайсет, беше красива. Мишел притежаваше много от красотата на майка си, макар че никога не бе мислила за това. Повече приличаше на баща си — класическа мъжкарана, която иска да впечатли големия, силен и солиден татко.
Взе снимката от ръцете му и я сложи на нощното шкафче.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Там няма място за мен, Мишел. Не мога да се върна при толкова много хора.
— Не е нужно да се връщаш. Аз ще се погрижа за всичко. Опитай се да поспиш.
— Да, добре — каза той примирено.
— Адвокатът ти свърза ли се с теб?
Той вдигна рязко очи.
— Какво?
— Каза, че имаш адвокат. Питах се дали си говорил вече с него.
Той поклати глава и пак сведе поглед.
Мишел почака още малко, но баща й не каза нищо повече. Най-накрая го прегърна и стана, за да се върне при гостите.
Когато стигна до вратата, той все пак каза нещо. Накара я да се вцепени с длан върху дръжката.
— Мислиш, че аз съм я убил, нали?
Мишел се обърна бавно. Баща й пак държеше сватбената снимка, но сега не гледаше щастливата двойка, увековечена на нея. Гледаше дъщеря си.
— Мислиш, че аз съм я убил!
Вдигна снимката, сякаш всички доказателства в подкрепа на това обвинение бяха там.
— Не съм казала такова нещо.
— Не е нужно да го казваш! — изсумтя той.
— Татко…
Прекъсна я.
— Просто се махай оттук. Веднага!
Тя побягна от стаята.
>38
Всички си отидоха. Храната беше прибрана, сълзите — изплакани. Братята Максуел седяха заедно в задния двор, разговаряха тихо и пиеха бира. Франк Максуел все още беше в спалнята.
Шон и Мишел седяха във всекидневната, докато здрачът навън бавно се превръщаше в нощ.
— Значи те обвини, че го смяташ за убиец?
Мишел кимна бавно. Изглежда, още се съпротивляваше срещу подобна идея.
— Предполагам, че не мога да го обвинявам — каза тя. — Ченгето си остава ченге. Той знае правилата. Според тях той би бил заподозреният.
— Така е. Когато една жена умре от насилствена смърт, обикновено виновен е мъжът й.
— Не мисля, че се обичаха.
Шон остави кутията с газираната напитка и я погледна.
— Защо?
— Никога не са имали нищо общо помежду си, с изключение на петте деца. Татко винаги работеше. Мама винаги си беше у дома. Когато той се пенсионира, двамата почти не се познаваха. Помня, когато заминаха за Хавай, за да отпразнуват годишнината от сватбата си. Върнаха се предварително. По-късно говорих с Бил за това. Татко му казал, че след втория ден вече нямало за какво да си говорят. Дори нямаха неща, които да обичат да правят заедно. Просто се бяха отчуждили.
— Мислили ли са за развод?
— Не знам. Не са го споменавали пред мен.
— А ти не беше близка с майка си, нали?
— Бях по-близка с баща ми, но дори и това с годините се промени.
— Защо?
— Не съм в настроение за психоанализа.
— Добре де. Само зададох въпрос.
— Кои бяха хората, които дойдоха непосредствено преди баща ми да се скрие в спалнята?
— Не ги ли познаваш?
— Не познавам приятелите на нашите.
— Аз поразпитах. Били са приятели на майка ти. Играели са голф, карти, пазарували са заедно. Занимавали са се и с благотворителност.
— И нищо нередно? Останах с впечатлението, че баща ми дори не иска да ги види.