Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Стигнаха над върхарите на дърветата и се понесоха над тях с близо двеста и осемдесет километра в час. Двигателят виеше и хеликоптерът продължаваше да се тресе. Отляво пак изтрещяха изстрели и Хоукър се стрелна натам, принуждавайки другия вертолет да прелети над тях. На пътя им се извисиха по-големи дървета и Хоукър трябваше да се издигне, прорязвайки с плазовете път сред листака. После отново се спусна.
— Внимавай! — извика Поласки.
Черният НОТАР се появи отгоре им, обстрелвайки ги отдясно. В кабината отекна остро изтракване, като от метална пръчка, опряна в бързо въртящ се вентилатор.
Поласки светкавично плъзна поглед по стените в търсене на повреди. Хоукър провери уредите за същото. През десетина дупки отстрани на корпуса проникваха слънчеви лъчи. Пилотът видя, че стрелките са останали по местата си и всичко функционира нормално. Бяха ги улучили, но във вертолета имаше много празно пространство и куршумите бяха преминали през него, без да засегнат нищо важно.
Другият хеликоптер описа широка дъга и се приготви за нова атака. Хоукър имаше само един път за бягство.
С ревящ двигател и напрягащ се корпус хюито отново се понесе към реката. Противникът го последва, като бързо се приближаваше.
Листакът отдолу изчезна в мига, в който черният НОТАР откри огън. Хоукър се спусна към водата и зави по посока на течението. Другият вертолет прелетя отгоре, направи широк завой, мина зад тях и пак започна да ги настига.
Сега и двата хеликоптера се носеха над искрящата вода, правейки резки маневри и завои — приличаха на грамадни водни кончета в спор за територии.
Лъкатушното речно корито осигуряваше известно прикритие на хюито, но дърветата по бреговете ги затваряха като в дълбок каньон и правеха маневрите им предвидими. Хоукър зави наляво, но скоро нямаше вече накъде да отиде, спрян от извисяващите се дънери. Той промени посоката и премина пред бълващите огън картечници на черния НОТАР, потръпвайки, когато един шрапнел проби стената на кабината.
— Какво ще правим? — извика Поласки. — Защо ни атакуват?
— Нямам представа — отговори и на двата въпроса Хоукър и отново зави.
Реката за кратко се разшири, позволявайки им малко повече свобода на действие, ала малко по-нататък следваше тесен участък. Хюито се понесе по него с пълна скорост и се насочи към центъра на рядко залесен остров, около който реката се раздвояваше. Отклони се в последния момент, стрелвайки се ниско отляво на високите дървета, докато другият хеликоптер продължи направо. След две секунди подминаха острова и Хоукър рязко зави надясно към черния НОТАР в опит да го изтика към джунглата на брега.
Другият пилот обаче намали скоростта и Хоукър трябваше или да се издигне над дърветата, или да пресече пред очакващите го картечници. Той изтегли лоста и хюито профуча над върхарите в безопасност, макар и само за миг.
Врагът се появи зад тях с пламтящи дула.
Куршумите затракаха от опашката към двигателя. Страхотен трясък на разкъсан метал заглуши всички други звуци — нещо в турбината се беше пръснало. Станал неуправляем, разтърсващият се хеликоптер полетя напред.
Хоукър се опита да го стабилизира, но хидравликата бе излязла от строя и усилията му не доведоха до никакъв резултат. Сега вертолетът се поддаваше единствено на физическите закони. Наклонил нос, той продължи по балистична парабола и се завъртя надясно, оставяйки дълга диря черен дим.
Разстоянието до джунглата бързо се скъсяваше и хюито се заби в дърветата сред ураган от хвърчащи клони, ротори и плексиглас. Горските върхари се разлюляха от сблъсъка и се затвориха над тях, поглъщайки ги като камък, потънал в океана.
25.
Повечето от хората в лагера неохотно продължиха да изпълняват задачите си по поляната. Даниел и Верховен останаха в командния център и обсъждаха ненадейното прекъсване на връзката.
— Може би някой ни заглушава? — предположи южноафриканецът.
Тя се съмняваше. Беше получила отговор от мрежата. И макар той да предполагаше, че кодът й за достъп е невалиден, сигналът очевидно стигаше до местоназначението си. Струваше й се по-вероятно да има софтуерен проблем — или в нейната система, или във Вашингтон. Но софтуерът можеше да се оправи и това означаваше, че връзката ще се възстанови сравнително лесно. Не виждаше причина да нарушава радиомълчанието.
— Направих всичко възможно от наша страна — каза тя. — Когато довечера ни потърсят в деветнайсет нула нула, би трябвало да забележат проблема и да го решат. Ако не успеят, ще ни дадат инструкции на съответната радиочестота и така няма да издадем къде се намираме.