Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
По пътя мина друга кола. Бял лексус с жълти халогени, пронизително блестящи от предната броня. Той отби към Мор и спря. През отворения прозорец Мор видя мъж на около двайсет и пет години с грижливо оформено катинарче.
— Арнолд Мор?
Мор кимна.
— Качете се — предложи младежът. — Можем да поговорим в движение.
Мор поклати глава.
— Няма да стане. — Той посочи към паркинга. — Паркирайте там. Има много място. После се върнете тук и ще се разходим из тая възхитителна зимна приказка.
Шофьорът се смръщи, но натисна газта и изпълни указанието. След малко се върна пеша, като си даваше вид, че се разхожда небрежно.
Мор го огледа. Беше млад и хубав, с русоляви кичури и силен загар насред зима. Носеше панталон с остри ръбове и кашмирено поло.
— Мили Боже, пратили са ми ски инструктор — промълви агентът от НИИ.
Когато се приближи, младежът попита:
— Накъде?
— Има ли значение? — навъси се Мор и се озърна в двете посоки, после пое към моста, отдалечавайки се от мемориала. Трябваше да остане на открито.
Русият избели очи и го последва. Около минута само вървяха — без думи и жестове, просто двама мъже, разхождащи се по склона към Арлингтън Мемориъл Бридж.
— Как се казвате? — попита Мор накрая.
Онзи се засмя.
— Тогава без имена — рече агентът. — Добре. Ще ви наричам Свен. Приличате ми на човек на име Свен.
Онзи явно нямаше нищо против и двамата продължиха нататък — Мор с тежките си боти, оранжев шал и целият увит в памучни и вълнени дрехи, а Свен със своя кашмир и скъпи италиански обувки, които подгизваха в снега.
— Онази вечер сигурно съм разговарял по телефона с вас — предположи Мор.
— Много проницателно — отвърна Свен.
— Да не сте и от химическото чистене?
— Моля?
— Чудя се как сте ми пуснали бележката в джоба. Не съм усетил някой да я слага там, затова си помислих, че може да съм взел палтото от химическо чистене заедно с нея.
Свен продължи да върви.
Мор разчете изражението му.
— Не сте го направили вие.
— Аз само отговорих на обаждането ви.
— Вижда се — отвърна по-възрастният мъж.
Той ускори ход и се качи на моста, където щеше да е по-студено и тънките дрехи на спътника му щяха да го направят още по-неадекватен, отколкото и без това изглеждаше.
Свен явно разбра този факт и изхленчи:
— Къде отиваме, по дяволите?
— Не отиваме никъде — каза Мор, загледан в тъмните зловещи води на Потомак, изпъкващи на фона на снежните брегове. — Просто се разхождаме. На открито, на обществено място, където има по-малка вероятност да ви възприема като заплаха и да се наложи да ви убия.
Свен се засмя.
— Сериозно ли трябва да го приема?
— Приемете го както искате — без да спира, заяви Мор. — Не че ще липсвате на някого.
Младежът стисна зъби и Мор предположи, че репликата му е улучила целта.
— Струва ми се, че не сте наясно със ситуацията — каза Свен. — Вие имате нужда от нас. Аз съм тук само за да определя дали си струва да ви отделяме време.
— Нима? Много важна задача са ви поставили. Сигурно страшно се гордеете с нея.
Мор понечи да си тръгне, но младият мъж го хвана за рамото и го накара да се обърне към него.
— Чуй ме, старче…
Агентът отблъсна ръката му и яростно впери поглед в него.
— Не, ти ме чуй, малък скапаняк такъв. Няма да контактувам с пешки или пратеници. От четирийсет години съм в бранша. Тъй че, ако ония, дето са те пратили, имат да ми казват нещо, по-добре да съберат смелост да дойдат лично. Или поне да пратят някой с повече тежест.
Свен понечи да отговори, но Мор го прекъсна:
— Ти си никой и нямаш представа от тази операция. Даже не знаеш как са се свързали с мен твоите хора.
Онзи се зачерви от гняв.
Мор подигравателно вдигна вежди.
— Хайде, дай да те чуя. Кажи ми, че греша. Обясни ми колко си важен и точно какво знаеш.
— Знам достатъчно — отвърна Свен накрая. — Знам, че са те отстранили от важна работа и това не ти харесва. Знам, че с кариерата ти, общо взето, е свършено и това също не ти харесва. От четирийсет години си в бранша, казваш. Аз пък ще кажа, че са те използвали четирийсет години, а сега те изхвърлят на улицата и това адски те е жегнало, иначе нямаше да си тук, нали така?