Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Даниел се огледа наоколо. Всички изглеждаха невредими.
— Какво става, по дяволите? — извика Макартър.
Тя не му обърна внимание, заслушана в шума навън. Вертолетът беше обърнал.
— Връща се — каза тя.
Верховен погледна към отвора над стълбището.
— Когато стигне дотук, сигурно ще изсипе град от олово през тая дупка. — Той се обърна към Даниел. — Идете в задното помещение.
Макартър поведе другите натам, докато Верховен и останалите наемници се прикриха доколкото можаха, като заеха позиции до стените на стълбището. Приклекнаха и презаредиха оръжието си. Лейдлоу остана с тях.
— Какво ще правиш? — попита тя.
Верховен се озърна към хората си.
— Когато прелети отгоре.
Тримата кимнаха в знак, че са разбрали.
— Какво ще правиш, по дяволите? — повтори Даниел.
— Ще свалим това копеле — отвърна той. — Пилотът ще намали, за да обстреля отвора, обаче трябва да продължи нататък, в случай че не всички сме вътре. Когато отмине, ще се качим горе. Преди това тук ще е истински ад, затова върви с другите.
Ревът над тях се усилваше. Даниел погледна към мрачните дълбини на храма, където бяха изчезнали останалите.
— Оставам — отсече тя. Щеше да приложи на практика наученото през шестте месеца огнева подготовка.
— Тогава мини зад мен — нареди Верховен.
Младата жена се притисна към стената зад него и след секунди около тях се развихри гръмотевична буря. През входа на пирамидата се заизсипваха куршуми и в камерата захвърчаха шрапнели, искри и каменни късчета.
Един рикоширал куршум улучи стената пред Верховен и отцепените парченца камък се забиха в лицето му. Той се завъртя назад и се блъсна в Даниел. Друг куршум изби автомата от ръката на помощника му. След Три секунди страховитата канонада престана и вертолетът отлетя нататък. В същия момент Верховен и другите двама, които още бяха въоръжени, се затичаха нагоре по стълбището.
Лейдлоу ги последва и изскочи на светло точно когато южноафриканците откриваха огън по отдалечаващия се НОТАР. Изненада се какво разстояние е успял да измине за толкова кратко време и предположи, че е увеличил скоростта след прелитането си над покрива.
Тя вдигна автомата си и в този миг забеляза яркочервена точка на гърба на мъжа отляво.
— Залегни! — извика тя.
Закъсня. Улучен от куршум, наемникът политна напред и се строполи по очи сред пръски кръв.
— Снайперист зад нас! — изкрещя Лейдлоу. Другите вече се хвърляха върху покрива.
Тя се обърна и се втурна към ръба. От север към тях тичаха неколцина мъже в маскировъчна униформа. Даниел стреля, разпръсна групата им и улучи поне един от тях. После се отдръпна назад, когато нападателите отвърнаха на огъня.
— Петима-шестима от тази страна — извика тя.
— И още отсам — съобщи Верховен.
От двете посоки отекнаха изстрели и трасиращите куршуми нажежиха въздуха над тях. Черният хеликоптер беше завил на изток и отново се връщаше.
Даниел можеше да разчита единствено на себе си, Верховен и останалите двама срещу дванайсет нападатели и боен хеликоптер. Перспективата не изглеждаше розова.
— Вътре — нареди Верховен. — Бързо!
Лейдлоу запълзя по покрива и се провря през отвора, а той я последва с другите наемници. Носеше окървавения автомат на убития си подчинен и го подхвърли на мъжа, чието оръжие беше разбито при атаката на вертолета.
Приклекнала в мрака, Даниел се заслуша в рева на приближаващия се НОТАР, отекващ през стените на храма.
— Тук сме в капан — промълви тя.
— Навън ли предпочиташ?
Даниел не успя да отговори — през отвора отново се изсипа град от куршуми.
Безсилен да направи нещо друго, Верховен изстреля един откос от стълбището, ала в небето не се виждаше мишена.
Хеликоптерът пак се беше отдалечил, но този път ревът му не стихна, а само отслабна. Сега звучеше малко по-глухо, но постоянно.
— Не ни позволява да излезем горе — рече Верховен. — Това значи, че хората им се приближават.
— Тук сме в капан! — повтори Лейдлоу.
— Все пак ще им се наложи да влязат вътре, за да се доберат до нас. И тогава ще ги разпердушиним. Иди при другите — каза й той. — Така ще разпределим силите си на две. — Обърна се към един от хората си и нареди: — Върви с нея!
Даниел тръгна към другото помещение и зае позиция за стрелба. Зад нея Макартър се опитваше да помогне на безспирно кашлящата Сюзан Бригс. Наблизо стоеше Бразош, единственият останал жив носач.