Чуждо влияние

Трийсет и пета глава

На вратата се звъни.

— Вий? Би ли отворила?

Баща ми стърчи насред хола и човърка камерата. Човек би очаквал, че след като е детски хирург, ще може да усвои как се работи с една домашна видеокамера, но той вечно забравя къде е бутонът за приближаване.

— Добре.

Отварям вратата и виждам облечения в смокинг Ръс, той тъпче от крак на крак и стиска пластмасовата кутийка с бялата роза, с която ще закичи сестра ми. Изглежда страшно притеснен и сладък.

— Мати готова ли е?

— Почти. Няма ли да влезеш?

Той подръпва яката си.

— Става.

Тримата — татко, Ръс и аз — чакаме в хола сестра ми да слезе по стълбите.

— Ето я, идва мис Америка — прогърмява гласът на баща ми, когато Мати се появява горе.

— Татко! — прекъсва го уж възмутено тя, но се усмихва. Изглежда умопомрачително в червената си рокля без презрамки.

Направо се стряскам, като виждам колко пораснала изглежда, макар да знам, че през последната година, й се наложи да се държи като възрастен човек. Вероятно и баща ми си мисли същото, понеже широката му усмивка леко потреперва. Бързо я скрива зад камерата и започва да снима.

Мати повдига полите на роклята си, за да не се спъне по стълбите. Долу я чака Ръс с цветето. Нервно го забожда за роклята й.

— Ау — изохква тя и когато той я поглежда ужасено, го успокоява: — Шегувам се.

Тръгват към вратата, но баща ми ги спира:

— Чакай малко. Обещах на Лидия да те види, преди да тръгнеш.

Уж подразнена, Мати се връща, но е очевидно, че се наслаждава на всяка минута от представлението. Побутва Ръс към кабинета на баща ми и оттам се обаждат на леля ми по Скайп. Стоя на прага и наблюдавам.

— О, божичко, и двамата изглеждате зашеметяващо! — изпищява Лидия и плясва с ръце. После млъква и проточва врат, сякаш търси някого. — Къде е Ролинс?

Мати ми хвърля кос поглед.

— Тези двамата са над тия неща. — Сарказмът й е ясно доловим.

Доста поспорихме на тази тема. Мати ме умоляваше да отида на бала, но аз упорито отказах. Все още имам гаден вкус в устата от онзи случай с розовото потниче и късата поличка в киното. Решила съм никога повече да не действам в разрез с инстинкта си, а интуицията ми нашепва, че училищните балове са нещо ужасно.

— Ще си стоим у дома и ще гледаме „Кери“24

Лидия се нацупва.

— Колко сте скучни! — После се обръща към Мати: — Забавлявай се много, миличка.

— Точно така възнамеряваме да направим! — Мати хваща Ръс под ръка и двамата се изнизват покрай мен.

— Да внимаваш! — подвиква баща ми. — И да не забравиш, че трябва да се прибереш преди два.

— Охо — възкликва Лидия. — Доста си охлабил правилата, откакто си заминах.

Баща ми ме прегръща през рамо.