Чуждо влияние
- Автор: Хатауей Джил
- Серия: Slide #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0960-2
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чуждо влияние». Краткое содержание книги:
Спираме на паркинга и Ролинс намира местенце близо до входната врата на Саманта. Още щом изгася двигателя, изскачам от колата. Опитвам се да отворя, но вратата е заключена. Започвам да думкам с юмруци.
— Реджина? Сам? Вътре ли сте?
Никой не отговаря.
Някъде отвътре се чува шум от трошащо се стъкло.
После женски писък.
— Отдръпни се, Вий — нарежда ми Ролинс с дрезгав глас.
Правя крачка назад и се препъвам в някакъв храст.
Мати ме хваща за ръката, за да не падна.
Ролинс удря вратата с рамо, но тя не поддава. Опитва отново, но този път се засилва. Чува се изпращяване и тя се отваря. Той прави крачка напред и аз тръгвам след него.
Пред нас са стълбите за горния етаж.
Горе някой плаче.
Ролинс хуква натам, прескача стъпалата по две наведнъж. Двете с Мати го следваме по петите. Във всекидневната заварваме Реджина и Саманта. И двете хлипат. Стресната, Сам се обръща към нас. И едва тогава виждам пистолета в ръцете й.
— Какво, по дяволите, правиш, Саманта?
Ролинс се опитва да застане пред двете ни с Мати. Усещам как сестра ми ме сграбчва за ръката и я стиска до посиняване.
— Саманта е убила Скоч — крещи Реджина. — А сега иска да убие и мен, понеже знам истината.
— Млъкни! Млъкни! — пищи Саманта, насочила пистолета към Реджина.
— Какво говори тя? — питам Сам. — Това истина ли е?
Отказвам да го повярвам. Тя не е убийца. Дълго време ми беше най-добрата приятелка. Дори единствената. Не е способна да убие човек.
Или напротив?
— Ти… убила си Скоч?
Объркана накъде да насочи пистолета, Саманта се спира на някаква точка между нас и Реджина.
— Нямах друг избор — прошепва.
— Но… но защо?
— Защото не биваше да се събужда.
Опитвам се да схвана. Не мога да повярвам, че така се е уплашила Скоч да не издаде тъпата ни шега, че го е убила.
— Какво толкова е щял да каже, Саманта?
— Ясно беше, че ще говори с полицията. Нали вече беше признал на Реджина.
— Какво е казал на Реджина? — Сърцето ми блъска като чук в гръдния кош.
— Че онази нощ на Лукаут Пойнт го бутнах от скалата — отвръща Саманта.
За миг настава тишина, докато осмислям признанието й.
— Ти?
— Аз. — Гласът й пресеква.
— Но защо?
Тя ме поглежда умолително.
— Направих го заради теб, Вий. Когато не се върна веднага, се уплаших. Не бях сигурна, че ще успееш да се справиш с него сама. И двете знаем на какво е способен. Затова се покатерих догоре да видя какво става. Двамата се боричкахте на ръба на скалата. И аз… го бутнах.
Гледам я с широко отворени очи.
Бутнала е Скоч? Заради мен?
— Толкова съм уморена — внезапно заявява Саманта и затваря очи. — Искам да спя.
Ролинс решава да се възползва от сведената й глава и прави широк кръг, опитва се да се приближи достатъчно, за да я събори и да измъкне пистолета от ръката й.
Но главата й рязко се изправя. И когато вижда, че той е само на крачки от нея, вдига дулото към него.
— Не! — изпищявам.
Съвсем объркана, тя се обръща към мен.
Ролинс използва моментното й разсейване и скача отгоре й. Притиска я на пода. Пистолетът излита от ръката й и отскача на белия килим.
Чува се оглушителен трясък.
Приклякам и покривам уши с ръце.
Мати изпищява.
Изправям се и виждам, че сочи Ролинс. Той лежи проснат върху Саманта, която тихичко плаче на пода.
— Ролинс? Ролинс, добре ли си?
Не отговаря.
Изритвам пистолета по-далеч от Саманта и скачам към приятеля си. Хващам го за ръката и го обръщам с лице към мен. Очите му са отворени. Май не диша.
— Ролинс, кажи нещо.
Разкопчавам коженото му яке и опипвам за рана. От дясното му рамо надолу плъзва червено петно. Ужасно много кръв. Изхлузвам блузата си през главата и я притискам към гърдите му.
Реджина говори по телефона. Чувам гласа й, но не схващам нито една дума. Мати се е вкаменила с ръка на устата.
Приближавам устни до ухото на Ролинс.