Чуждо влияние

И тогава вече тя истински се разплаква, цялото й тяло се разтреперва до моето.

— Ами аз просто… мислех си… Мислех, че полудявам.

— Не полудяваш.

— Не разбирах какво ми се случва… — подхваща Мати, а гласът й пресеква. — Всичките тия сънища. А после започнаха да се случват разни неща. Да се сбъдват.

Сега е мой ред да гледам неразбиращо.

— Чакай, за какво говориш? — казвам и я бутам назад, за да мога да я гледам в очите. Така плаче, че едва разбирам думите.

— Първо беше онази катастрофа. Реших, че е съвпадение. Но после сънувах Лукаут Пойнт и тогава вече реших, че ми става нещо.

Хващам лицето й с длани и я принуждавам да ме погледне.

— Я забави малко. Разкажи ми всичко.

Мати се задъхва. Изчаквам я да си поеме въздух.

— Вий, бях горе при вас, когато Скоч падна.

Буквално отскачам назад с ръка върху устата.

— Какво?

Тя се разплаква отново.

— Това, как го наричаш, плъзване? И аз го мога.

Коленете ми поддават и рухвам на пода. Тя се свлича до мен и двете се вкопчваме една в друга.

Мати обяснява как всичко започнало преди няколко месеца. Постоянно сънувала, че е някой друг и върши най-обикновени ежедневни неща. Сънувала как баща ми си мие зъбите. Как си водя бележки в часа по английски. Сънищата били необичайно ярки и живи, но въпреки това не й правели особено впечатление до нощта на катастрофата.

Тогава сънувала, че се събужда в моята стая. Радиото свирело, затова го изключила. Слязла в кухнята и дълго време се взирала в луната през прозореца. После й хрумнало нещо щуро. Сънят бил свръхреалистичен и някак можела да го насочва. Решила да види до каква степен може да го контролира. Отишла в гаража и запалила колата на татко. Тръгнала да се повози и после сънят рязко свършил.

Разтрепервам се, докато я слушам. Толкова добре си спомням тази нощ, как се събудих в колата, която летеше по шосето. Мислех, че сънувам обичайния кошмар за Зейн, затова рязко извъртях волана. И тогава осъзнах, че не е сън. Че някой се е плъзнал в мен и ме е накарал да открадна колата на татко.

Била е сестра ми.

Мати продължава. Описва ми как се плъзнала в баща ни. Било късно, бил в кухнята и прелиствал старата готварска книга на мама. Обзела я ярост, гняв, че баща ни отказва да превъзмогне смъртта на мама, че е сляп за шанса за ново семейство, което буквално хлопа на вратата му. Затова посегнала на нещата, които най-много обичал, на готварските му принадлежности. Грабнала купички и чинии и ги запокитила на земята, изпочупила ги. И тогава съм се появила на прага и целият й гняв се стопил и се озовала в собственото си тяло.

— А после се случи онова на Лукаут Пойнт.

Мати си поема дълбоко въздух и започва да разказва за нощта на злополуката. Заспала, докато ме чакала, а после изведнъж се озовала насред гората. Уплашила се, че се е изгубила, но после видяла два лъча светлина да светят между дърветата. Когато излязла на открито, гледката била зашеметяваща. Небето се било надвесило над нея така ясно и чисто, че виждала всички звезди. Изпълнило я дълбоко чувство на щастие, усещане, че е едно с всички и всичко.