Бьорнстад

– Какво е станало вчера, Кев?

Кевин се засмива леко и разперва ръце.

– Нищо. Всички бяха пияни. Знаеш как е.

– Какво ти е на ръката?

– Нищо!

– Видях Мая в гората. Не изглеждаше като нищо.

Кевин се завърта така, сякаш смята да удари Бени със стика. Устните му треперят, зениците му горят.

– Значи СЕГА си се загрижил? Теб какво изобщо те бърка? Дори не беше тук! Предпочиташ да се напушиш и да отидеш да циклиш в Хед, вместо да останеш тук при най-добрите си приятели! При своя ОТБОР!

Погледът на Бени преследва безмълвно миглите на Кевин. Кевин отново се извръща, изстрелва една шайба толкова високо над вратата, че би трябвало да я регистрира като ловно оръжие, след което измърморва:

– Снощи имах нужда от теб.

Бени не отговаря, което винаги кара Кевин да изгуби самообладание, и той се разкрещява:

– Не беше ТУК, Бени! НИКОГА не си тук, когато се нуждая от теб! По дяволите, Лют оповръща цялата кухня, а някой се заби право във вратата на мазето и остави грамадна следа! Разбираш ли какво ще стане, когато баща ми се прибере и я види? Разбираш ли, или от наркотиците не ти е остан...

– Майната му на баща ти. Искам да знам какво е станало вчера – прекъсва го Бени.

Кевин прави пет бързи крачки напред и удря със стика си горната греда на вратата. Стикът се строшава на две, а долната половина, остра като шило, полита към Бени и минава на педя от лицето му, но той дори не мигва.

– ТАКА ЛИ? МАЙНАТА МУ НА БАЩА МИ... шибан, неблагодарен... кой плаща кънките, стиковете и протекторите ти през последните десет години? И тогава ли мислеше така? Смяташ ли, че майка ти би могла да си позволи такива неща? Баща ми е прав за теб, по дяволите. ВИНАГИ е бил прав за теб! Ти си вирус, Бени, шибан вирус. Можеш да живееш само на гърба на друг организъм!

Бени прави две крачки напред, само две. Лицето му не трепва.

– Какво стана вчера, Кев?

– Какво искаш? А? Това да не е полицейски разпит? Какъв ти е проблемът?

– Не бъди страхливец, Кев.

– ТИ ли ще ми говориш за страхливост? Ти ли ще ми говориш за СТРАХЛИВОСТ? По дяволите, ти си шибаният... шибаният...

Бени се приближава толкова бързо, че Кевин изговаря последните думи в лицето му. Само два сантиметра разделят очите им. Тези на Бени са широко отворени.

– Какво? Какво съм аз, Кев? Кажи го.

Кожата на Кевин пулсира, очите му текат, част от врата му е почервеняла и посиняла като след силен удар с малък юмрук. Той отстъпва, вдига едното парче от счупения стик и го хвърля към вратата така, че металът иззвънява.

– Изчезни от къщата ми, Ович. Достатъчно си смукал от семейството ми.

Не се обръща след Бени. Дори когато входната врата се затваря.

Прибират се късно. Къщата изглежда така, както я оставиха. Синът им се преструва, че спи. Не чукат на вратата му. На пейката в кухнята таткото намира два карирани лѝста А4, върху които Кевин старателно е записал всички статистики от мача. Игрови минути, удари, асистенции, голове, числено превъзходство, притежание на шайбата, прекъсвания, грешни отигравания. В продължение на няколко минути таткото седи огрян от самотна лампа и се усмихва така, както вече не си позволява да прави пред други хора. Толкова се гордее, че ако имаше по-слаб контрол над импулсите си, би се качил горе да целуне спящия си син по челото.