Бьорнстад

Амат никога няма да може да обясни мотивите си. Ревност, може би. Хюбрис, вероятно. Комплекс за малоценност, евентуално. Влюбване, определено. Двама юноши пазят на стълбите, но когато му казват, че не може да се качи на горния етаж, той им изкрещява, също толкова неочаквано за тях, колкото и за самия себе си: „А ВИЕ в коя проклета линия играете?“.

През всичките години в детския и момчешкия отбор хората му казваха, че има изключително бързи крака, но не те го отведоха чак дотук. Беше погледът. Очите му винаги са били по-бързи от очите на другите, виждаше повече от всички останали, помнеше всеки детайл при всяка атака. Разположението на защитниците, движенията на вратаря, минималното помръдване в периферното му зрение, когато негов съотборник допре стика си до леда.

Юношите се отместват изплашено. Изкачва стълбите с три крачки. В коридора на втория етаж има снимка на цялото семейство Ердал, обградена от снимки на Кевин, навсякъде само Кевин. С хокейна екипировка като петгодишен. Шестгодишен. Седемгодишен. Всяка година същата усмивка. Същият поглед.

Ще питат Амат какво точно е чул. Къде точно се е намирал. Така и няма да може да каже дали е реагирал заради „не“ или „спри“, или заради приглушен от човешка длан вик. Може би нищо от това. Може би е отворил вратата съвсем инстинктивно. Ще го питат дали е бил пиян. Ще се пулят обвинително насреща му и ще казват: „Но не е ли вярно, че дълги години си бил и все още си влюбен във въпросното момиче?“. Амат ще може да им отговори единствено, че погледът му е изключително бърз. По-бърз дори от краката.

Натиска дръжката на вратата, застава на прага на стаята и вижда насилието и разкъсаните дрехи. Сълзите и огненочервените следи от пръстите на момчето по врата на момичето. Едното тяло, което обладава другото против волята му. Вижда всичко и впоследствие ще сънува любопитни подробности: като това точно кои плакати на точно кои играчи от НХЛ е имало по стените. Ще си спомня това поради най-простата възможна причина. На стената над собственото му легло има същите плакати.

Кевин се разсейва за две секунди, когато Амат влиза в стаята. Това е два пъти повече, отколкото е необходимо на Мая. Няма да запомни действията си като проста реакция, а като борба на живот и смърт. Импулс за оцеляване. Успява да ритне Кевин с коляно достатъчно силно, че между тях да се образува минимална пролука и тя да успее да изтласка тялото му от своето. Удря го с всичка сила във врата и побягва. Не знае как е излязла от стаята, с кого се е разминала по пътя, дали удря, или рита юношите, които пазят стълбището. Може би всички на купона са твърде пияни и изобщо не я забелязват, или може би просто се преструват, че не виждат. Тя изхвърча през вратата и не спира да тича.