Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Някой се смущава от мен?! — Не можеше да повярва на ушите си.
— Повечко любопитстващ. И си различен. Не се държиш като послушно момченце. Всъщност точно по това си приличаме с теб.
Той впери поглед в бюста й и се ухили похотливо.
— Не знам доколко си послушна, ама определено не си момченце!
— Не се разсейвай. Говорим за сериозни работи.
— Извинявай.
— Може все още да не са ме приели като техен човек, но ме смятат за предана и що-годе управляема. А ти си особняк и по тази причина някой иска да те изрита. Мисля, че е в твой интерес поне временно да им угаждаш. Марк смята, че вече си си тръгнал, и всеки момент може да пита на портала дали си напуснал сградата.
— Добре де, Шери, какво всъщност става тук? Имаш ли представа?
— Попаднал си в истинско змийско гнездо. Моментът е кризисен и сигурно много хора искат да се възползват от обстоятелствата. Ако някой е решил да заобиколи редовните канали и да действа без съгласието на Рот, може наистина да стане напечено.
— Сериозно ли говориш? При всичките тия предпазни мерки?
— Що за въпрос? — въздъхна отегчено тя. — Остава да попиташ и дали земята е плоска!
Компютърът изпиука и двамата погледнаха едновременно в екрана.
НЯМА ТАКЪВ ТЕКСТ
— Чакай да пробвам още една комбинация — каза Ръсти и бързо вкара поредица от команди.
— Какво правиш?
— Проверявам дали няма други засекретени директории.
След половин минута някакви думи засвяткаха на монитора толкова бързо, че Шери не успя да ги прочете.
— По дяволите! — прехапа устни Ръсти. — Нищо няма!
— Сега видя ли? Аз какво ти казах?
— Съобщението явно не е писано на този компютър — съгласи се той.
Шери се наведе над клавиатурата и върна екрана на основното меню, както го бе оставил Рот. После се изправи, хвана Ръсти за ръката и го издърпа от стола.
— Давай да се измитаме, драги ми Джеймс Бонд. Аз откога ти разправям, че шефът ми е невинен!
— А кой е виновникът?
— Ти изчезвай по-бързо, пък аз ще продължа акцията. И нищо не е ставало тук, ясно ли е?
— Стига си ме плашила.
— Бягството е най-сигурното спасение. Върви да спиш.
Ръсти се върна в мизерния си кабинет и веднага заседна пред служебния компютър. Известно време шари напред-назад по екрана, преди да зададе поредица от команди и да запише информацията върху дискета. Изключи компютъра и сложи дискетата в джоба си. Събра документите от бюрото си и от горното чекмедже извади личния си портативен компютър с размери на тефтерче.
Шери имаше същото компютърче и знаеше кодовете. Можеха да се свързват пряко един с друг, без да минават през ведомствената телефонна и компютърна система.
Десет минути след като напусна Лангли, получи първото съобщение от нея.
„Разпитват хората от комуникациите. Охраната била тук преди малко, търсела лекар — бивш служител на ФУА. Някой май доста се е притеснил. Внимавай в картинката, явно си се натъкнал на нещо сериозно.“
18
Харков, Украйна
Събота, 23 декември, 19:00 ч (1600 Z)
Юри Стеблинко изкара малкия вехт ястреб от главната писта и бавно започна да рулира към стоянката, където се намираше гълфстриймът на принца. Вече се беше стъмнило и само няколко живачни лампи проблясваха в далечината. За щастие Юри познаваше терена като дланта си.
Бившият майор от Военновъздушните сили, който седеше до него в кабината, беше стар приятел. Напълно си заслужаваше петдесетте хиляди долара, срещу които осигури ястреба и уреди подробностите около излитането на гълфстрийма.
Компанията, инсталираща ракетите, нито за миг не се усъмни, че разговаря с личния пилот на принца. Пилотът щял да пристигне късно през нощта, за да извърши контролен полет, а самият принц щял да дойде на другия ден и да заплати остатъка от договорена сума.
Целият този театър отне секунди. Малко повече усилия бяха необходими, за да се увери Юри, че истинският пилот няма да кацне там по същото време и да го залови на местопрестъплението.
Юри спря ястреба на площадката пред хангара и загаси двигателите. Зад паркираните на предна линия самолети се открояваше величественият силует на гълфстрийма. Наоколо нямаше никой.