Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Ръсти веднага се обади на Марк Хейстингс.
— В момента го разпечатвам, но с две думи, в Кайро са се добрали до сведения, че самолетът е привлякъл вниманието на някаква шиитска терористична група. Според слуховете техни хора в Египет и Либия се опитвали да се снабдят с боен самолет за директен полет до източна Мавритания.
— Боже господи! — възкликна Марк. — Излиза, че вече знаят дори къде ще кацне боингът! Рот ще получи разрив на сърцето!
— Тия иранци май не си поплюват. Наистина ли могат да организират всичко толкова чевръсто?
— Могат. Имат достатъчно средства, за да осъществят всяко свое налудничаво решение. Приготви ми един екземпляр, слизам веднага.
Марк взе разпечатката и отиде да уведоми Рот, а Ръсти се върна пред компютъра.
Докато препрочиташе съобщението, фин дамски парфюм изведнъж погали нежно ноздрите му.
— Ръсти, ще извадите ли едно копие и за мен? — Шери Елис стоеше зад него.
— Разбира се. Какво мислите за това?
— Звучи достоверно — отвърна замислено тя. — Нищо не им пречи да прелетят над пустинята и да нападнат летището, стига да разполагат с необходимата техника.
— А с каква цел? Та нали и най-загубените терористични организации в Близкия изток слушат Си Ен Ен и Ройтерс? Щом са научили за летището, значи са разбрали и защо боингът ще каца там. Вярно, че посланик Ланкастър е на борда, но се предполага, че и той ще умре наред с всички останали. Кой би си рискувал хората и скъпите съоръжения, за да убие обречен вече човек, и то пред очите на стотици свидетели? Няма никаква логика!
— Съгласна съм. Но много наши хора там просто се чудят къде да се дянат от скука и са готови да бият тревога само защото са сънували кошмар.
— Никога не съм работил като агент.
— Аз пък съм била агентка и мога да ви кажа, че понякога наистина ставаш бръм. Мен обаче повече ме притеснява фактът, че толкова бързо са открили точното местонахождение на летището, освен ако не са подслушали разговорите между управлението на „Куантъм“ и екипажа. Ако е така, знам една-единствена терористична организация, която притежава достатъчно съвършена техника, та да подслушва сателитните канали.
— И коя е тази могъща организация?
— Не може да не сте чели поне един доклад за нея. Нарича се „Ал Акба“. Появи се непосредствено след войната в Персийския залив. Рот я следи отблизо, но май вече и на него му взе страха. — Шери описа накратко историята на групата и почти неограничените й възможности.
— Едно нещо не ми е ясно, Шери. Щом разполага с толкова съвършена техника, защо ще търчи насам-натам и открито ще търси да наеме изтребител? Нормално е да се покрие до последния момент.
— Прав сте! — усмихна се Шери. — Имате нюх.
— Всичко е въпрос на логика! — засмя се той.
— И какво излиза от цялата тая работа? Че някой отегчен резидент в Кайро е решил да си развихри въображението и да пише фантастики? Кажете, нали се занимавате с анализи?
— Да, но главно от медицински характер. — Сандърс се обърна отново към компютъра, заигра с пръсти по клавиатурата и на екрана се изписаха трансферните кодове на съобщението. Разпечата информацията и се изправи. — Шери, мислите ли, че от „Комуникации“ ще могат да ми осигурят секретна линия до Кайро?
— Пробвайте. Нали знаете къде е стаята им?
— Да. Ще се върна след малко — каза Сандърс през рамо и излезе.
Опитаха всички възможни начини да се свържат с посолството и другите американски служби в Кайро, но единственото, което установиха след половинчасови напъни, бе, че шефът на агентурната база там въобще не е чувал за планове на „Ал Акба“ да напада „Куантъм“-66. Следователно авторът на предупреждението го беше изпратил, без да съгласува действията си с началството.
И все пак някой бе написал въпросното предупреждение и Ръсти изпитваше все по-силно желание да се свърже с него, за да разгадае мистерията.
Отново насочи вниманието си към трансферните кодове. Следата го отведе в компютърната зала, където един любезен техник се захвана да издири лентата, предала съобщението. Човекът изчезна в съседното помещение и след няколко минути се върна смутен.
— Нищо не можах да открия, докторе. Номерата не съвпадат.
— Не ви разбирам.
— Или е станала техническа грешка, или пък аз не съм проверил където трябва, но ако текстът е предаден по някоя от редовните линии, значи трансферните кодове са се объркали. Освен това компютърът въобще не е отбелязал подобно съобщение да е пристигало от Кайро.