Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Шери мълчеше и с нищо не издаваше мислите си. А само преди час бе на едно мнение с Ръсти, че „Ал Акба“ въобще няма полза да напада боинга. Защо не бе казала нищо на Марк?
Внимавай, момчето ми! Тук има нещо гнило. Колкото и да е странно, тези двамата явно не си споделят всичко. Знаеш ли кой за кой отбор играе?
— Ръсти, защо питате? — повтори въпроса си Марк.
— Ами… Всъщност и аз не знам защо. Може би съм се объркал от всички тия заплашителни послания.
Марк седеше на ръба на масата и съсредоточено изучаваше обувките си. Отстрани Шери го наблюдаваше мълчаливо.
— Ръсти — Марк внезапно вдигна, — вие нали няколко пъти разговаряхте с екипажа нощес?
— Да, мога да ви кажа точно кога…
— Не, няма нужда. Само едно искам да знам: споменавали ли сте в някой от разговорите за пистата в Сахара?
— Имате предвид дали съм казал на пилотите?
— На пилотите, на стюардесите, на посланик Ланкастър, на който и да е.
Ръсти напрегна паметта си. При второто обаждане пилотите тъкмо бяха получили полетния план, командирът се чудеше „Защо пък Африка?“ и Ръсти му обясни.
— Може и да съм споменал нещо в отговор на въпрос на командира. Те вече знаеха направлението. Не се сещам кой от двама ни го каза, но думите бяха „Западна Мавритания“.
— Божичко! — възкликна Марк. — „Ал Акба“ сигурно е засякла разговора!
— Но в такъв случай не би разполагала с координатите. Нито аз, нито капитанът каза нещо по-конкретно от „Западна Мавритания“.
— Марк — обади се най-после Шери, — нали екипажът е получил целия полетен план по същите канали? Какво общо има тук разговорът на Ръсти с командира?
— Да, но Рот винаги си търси изкупителни жертви, а в случая най-подходящ е Ръсти.
Сандърс скочи на крака.
— Да не искате да кажете, че Рот си губи времето да търси кой е капнал капка в морето? Направлението на самолета е станало обществена тайна в момента, в който е била уведомена авиокомпанията!
Марк въздъхна тежко.
— Ръсти, отивам да изпълня една поръчка на директора. Няма да ме има близо час. Той в момента е в Белия дом и като се върне, ще иска подробен отчет кой на кого какво е казал. Само че ако аз не съм успял да се срещна с вас междувременно, откъде ще знам за телефонните ви разговори? Иначе кариерата ви виси на косъм. Честно казано, намирате се в тежка рискова ситуация.
— С други думи, да се прибера вкъщи, да откача телефона и да се покрия, така ли?
— До утре всичко ще се размине. Ще видите, че ще се окаже много шум за нищо. Вървете да се наспите. Благодарим ви от сърце за безценната помощ. — Марк го потупа успокоително по рамото и излезе.
Ръсти свъси вежди. Нито внезапната загриженост кой как е разкрил направлението на самолета, нито намекът, че самият той може да загази, му звучаха правдоподобно.
Огледа компютрите в залата. Всеки един от тях би могъл да е първоизточник на съобщението.
— Шери, вие одобрявате ли съвета на Марк? Смятате ли, че трябва да се скатая?
Тя се усмихна едва забележимо и посочи с глава вратата.
— Хайде, Ръсти, до скоро.
Ръсти събра книжата си и се отправи към изхода. Имаше чувството, че са го предали.
Не беше изминал и стотина крачки, когато внезапно спря и се плесна по челото. В главата му се бе набила една твърде книжна фраза, изречена преди малко от Марк. Развълнуван запрелиства записките си. Точно така: словосъчетанието „тежка рискова ситуация“ фигурираше и в съобщението за плановете на шиитските терористи.
Но тия думи съм ги срещал и другаде, при това съвсем наскоро. Къде ли беше?
Продължи да върви по коридора, после пак спря, облегна се на стената и се замисли.
Ако съобщението е писано на стандартен персонален компютър, то ще е било съхранено в отделен файл, преди да бъде прехвърлено в общата комуникационна система. Успея ли да открия конкретния компютър, сигурно ще намеря и файла!
Ръсти осъзна, че е стигнал до кабинета на Рот. За негова изненада вратата на чакалнята беше отворена. Предположи, че Рот вече се е върнал от Белия дом — беше още рано за секретарката. Надникна и видя, че няма никой. Влезе и тихичко затвори вратата.
По коридора се чуха стъпки. Ръсти се огледа. Беше много рисковано да се скрие в самия кабинет. Остане ли обаче тук, в чакалнята, все едно чака директора да се върне…