Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
По сателитния канал Роб докладва на управлението в Далас, че са излетели, а оттам веднага уведомиха Белия дом по телефона. Най-малко петнайсетина телевизионни камери, разположени стратегически по хълмовете около Кефлавик, заснеха събитието и картината бързо достигна екраните на тръпнещата в очакване зрителска публика по света, нараснала през последните часове до 280 милиона души.
На известно разстояние от боинга друг телевизионен екип снимаше през прозорците на „Лиърджет 25“, снабден с портативна сателитна антена. На сто и осемдесет километра южно от Кефлавик малкият реактивен самолет направи плавен завой и пое курс обратно към САЩ. „Куантъм“-66 остана сам-самичък в небето.
В 16:18 ч исландско време — 20:18 ч в Москва и Киев — електронният звънец изпиука в кабината на самотния Гълфстрийм, устремен към турско-украинската граница.
Юри Стеблинко се втурна към компютъра. Текстът на екрана беше на арабски — език, който владееше добре.
Разпечата информацията. Обектът беше излетял. Съобщаваха му координатите на полета и очаквания час на пристигане.
Юри се върна на мястото си и въведе данните в бордовия компютър. Ако номерът на турската граница мине по план, би следвало да пристигне на посоченото в съобщението място петнайсет минути преди боинга.
Разгърна картата и замислено сви устни. Третият етап от операцията би трябвало да е успешен, но с четвъртия нещата стояха по-сложно. Всичко го ограничаваше — и време, и пространство, и гориво… Ако не смогне да офейка моментално, след като изстреля ракетите, беше загубен.
Изневери ли му късметът за миг дори, Аня напразно ще го чака да се върне…
19
Вашингтон
Събота, 23 декември, 12:45 ч (1745 Z)
След като напусна Лангли, Ръсти Сандърс се прибра в апартамента си в Херндън, щата Вирджиния, капнал от умора. Влезе в дневната, остави чантата си на масата и в същия миг портативното компютърче изпиука.
Тук Шери.
Къде си?
Отговаряй само по компютъра.
Ръсти хвана писеца, написа отговора си върху екранчето и проследи с възторг как машинката магически дешифрира заврънкулките му и ги превърна в печатен текст.
В къщи съм, в Херндън.
Защо?
Натисна няколко клавиша, за да предаде съобщението на Шери, и мръдна до кухнята да хапне нещо — беше примрял от глад. Тъкмо отвори хладилника, и отново чу познатия сигнал. Тичешком се върна в дневната.
Посланието се четеше от цял метър.
Не стой там!
Трябва веднага да изчезнеш!
Обади се после!
Грабна чантата си и компютъра и хукна навън. Скочи в шевролета си и три часа кара напосоки. Няколко пъти се опита да се свърже с Шери, но не получи никакъв отговор. Какво, по дяволите, става тук? — повтаряше си непрестанно.
Ръсти се отправи към най-големия закрит паркинг, който знаеше в района — огромна многоетажна сграда на улица „М“, паркира колата на най-отдалеченото място и се сви зад волана. Ами ако в Лангли са конфискували компютъра на Шери? Дали могат да проследят сигнала и да открият откъде се обажда? По-добре да върви пеша.
Прибра компютъра в чантата, заключи колата и се запъти към спирката на метрото на Дюпон Съркъл. Вля се в тълпата, слезе с ескалатора на един от пероните и се огледа за телефон.
Къде ти е акълът бе, момче? Ако засекат разговора, веднага ще разберат, че си тръгнал с метрото!
Върна се на улицата и намери телефон във фоайето на някакво учреждение. Първо набра собствения си номер вкъщи. След три позвънявания отговори телефонният секретар. Ръсти натисна бутона за спиране на записа и навъртя 728, за да задейства вътрешния микрофон. Използваше го често, за да провери дали не е забравил телевизора включен и дали мързеливата чистачка наистина си прави труда да пуска прахосмукачката.
Чу страхотна шумотевица — удряне, блъскане, неясни мъжки гласове. Явно местеха мебели, отваряха чекмеджета, ровеха по шкафовете… Претърсваха апартамента му. После настана затишие и нечии стъпки доближиха масичката, където се намираше телефонният секретар. Далечен глас попита „Ей, какво пра…“, но друг по-близък глас изшътка силно. Някой вдигна слушалката.