Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
И въпреки всичко нито един от вариантите за убийство на Фидел Кастро не е успешен. Известно е, че аналогична операция е подготвяна и срещу министър-председателя на Демократична република Конго Патрис Лумумба, но има предположение, че африканският лидер е „отстранен“ от други политически противници, преди до него да се доберат американците.
ЦРУ се представя добре през октомври 1962 г. по време на напрегнатите дни на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. ЦРУ разкрива, че в Куба са инсталирани съветски ядрени ракети, които „покриват“ голямата част от територията на САЩ. И все пак критиците на ЦРУ и тук откриват недостатъци, твърдейки, че вместо с тайни операции ЦРУ е трябвало да се занимава със събиране на информация, с която би могло да се предотврати инсталирането на съветски ракети в Куба.
По-късно, когато президентът Джонсън решава да изпълни съюзническите задължения към Южен Виетнам и за американците започва Виетнамската война, специалистите по тайни операции в ЦРУ не превключват мигновено своето внимание към този регион. (Вж. ФЕНИКС; ВИЕТНАМ.)
И отново репутацията на ЦРУ е засегната. Операция Феникс, замислена като миротворческа, се превръща в обикновена касапница. Паравоенните операции се усложняват на територията на Лаос. „Там ЦРУ водеше война“, спомня си бивш сътрудник на това ведомство, доставял наемници от племето хмонг и тайландски наемници.
Ролята на ЦРУ във Виетнамската война може да се оцени като двояка. От една страна, придържайки се към обективността, ЦРУ прави верни изводи. Така например през юли 1965 г. именно сътрудниците на това ведомство, анализирайки резултатите от бомбардировките над Северен Виетнам, стигат до извода, че нанесените щети са незначителни и няма да принудят северновиетнамците да променят политиката си. В същото време, март 1966 г., ръководството на управлението настоява да се бомбардират Ханой и пристанището в Хайфон. Такава непоследователност отслабва позициите на ЦРУ във Виетнам и вселява в душите на сътрудниците му загриженост за това, че организацията им малко по малко губи самостоятелност и целенасоченост.
Скандалът УОТЪРГЕЙТ от 1972 г., който принуждава президента Никсън да подаде оставка, лепва на ЦРУ неизличимо петно. Хауърд Хънт — един от ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ в Белия дом, и организаторите на взлома в щабквартирата на Демократическата партия получават необходимите указания в отдела на техническите служби на ЦРУ. За незаконното нощно КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ Хънт наема няколко бивши сътрудници на ЦРУ. Централното управление предоставя на заговорниците и специалист по ПОЛИГРАФ (детектор на лъжата), за да ги обучи как да надлъжат детектора. А директорът на ЦРУ РИЧАРД ХЕЛМС, макар и да не изпълнява всички молби на Белия дом по отношение на Уотъргейт, не противопоставя ЦРУ на Никсън, смятайки, че е длъжен при всички обстоятелства да служи на президента. („Аз служа на президента на Съединените щати“, казва той). Тази лоялност му струва и на него, и на ЦРУ загубата на общественото доверие.
Ако Уотъргейт само разклаща позициите на ЦРУ, то следващите 2 години едва не поставят кръст на по-нататъшното му съществуване. На 22 декември 1974 г. репортерът на Ню Йорк таймс Сиймор Хърш публикува списък на злоупотребите с властта, допуснати от ЦРУ, включително продължилата 20 години операция по следене на кореспонденцията на обикновените американски граждани и организации (вж. ХАОС). Директорът УИЛЯМ КОЛБИ признава за „тази операция“, но твърди, че е прекратена.
След тези разкрития в Таймс се появяват нови. Най-сензационните от тях са плановете за убийство на Кастро, Лумумба и диктатора на Доминиканската република Рафаел Трухильо, убит в засада на 30 май 1961 г. (Убийците не са от ЦРУ, но оръжията вероятно са получили от „лавката на фокусниците“.)
Следват и нови разкрития. Излиза историята за поредица експерименти на учените от ЦРУ по контрола над човешкото съзнание — най-малко един е с фатален край (вж. МКУЛТРА). Появяват се информации за организации, контролирани и използвани от ЦРУ за прикритие: например Националната студентска асоциация на САЩ, списание Дер Монат в Германия и Инкаунтър във Великобритания. За шпиони са били вербувани журналисти, научни работници и даже свещенослужители.
Научавайки за всичко това, президентът Форд създава т.нар. независима Комисия Рокфелер, за да разследва дейността на ЦРУ в Съединените щати. Камарата на представителите създава Комисия по разузнаването (КОМИСИЯ ПАЙК по името на втория председател — нюйоркския демократ Оутис Пайк), която да разглежда жалбите за „незаконните или непристойните“ действия по отношение на американците от страна на федералните специални служби. Сенатът формира Комисия за държавната политика в областта на разузнаването (КОМИСИЯ ЧЪРЧ). Незадоволителните резултати от парламентарните дискусии принуждават президента Картър категорично да забрани на ЦРУ непосредствено или косвено да участва в политически убийства.