Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Следващият избор на Клинтън за този пост пада върху адмирала от запаса БОБИ РЕЙ ИНМАН. Но този избор завършва с публичен конфуз, тъй като адмиралът изведнъж си дава самоотвод, оправдавайки се, че пресата го е разстроила. И така, на поста е назначен ДЖОН ДОЙЧ — високоуважаван бивш заместник-министър на отбраната.
На среща в щабквартирата на ЦРУ през юли 1995 г. Клинтън очертава задачите на агенцията в периода след Студената война: да се парират разпространението на оръжие за масово унищожение, трафикът на наркотици и международният тероризъм, а също и да се намери начин за прекратяване на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. Тези функции рязко контрастират с антикомунистическата мисия на специалните служби, замислена някога от Донован. В каквото и да се превърне едно бъдещо ЦРУ, то никога няма да бъде това, което си го е представял Дивия Бил Донован.
Първите трима, които оглавяват ГЦР, преди ЦРУ да бъде основано, са контраадмирал Сидни Соърс, генерал-лейтенант ХОЙТ ВАНДЕНБЕРГ и контраадмирал Роскоу Хилънкотър. Хилънкотър става директор на Централното разузнаване през май 1947 г. и първи поема ЦРУ от септември същата година, когато то е създадено, и е негов директор до октомври 1950 г.
Октомври 1950 — февруари 1953: генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит.
Февруари 1953 — ноември 1961: Алън Дълес.
Ноември 1961 — април 1965: Джон Маккоун.
Април 1965 — юни 1966: вицеадмирал УИЛЯМ РАБЪРН-МЛАДШИ.
Юни 1966 — февруари 1973: Ричард Хелмс.
Февруари 1973 — юли 1973: Джеймс Шлезинджър.
Юли 1973 — септември 1973: генерал-лейтенант Върнън Уолтърс, вр.и.д. ДЦР.
Септември 1973 — януари 1976: Уилям Колби.
Януари 1976 — януари 1977: ДЖОРДЖ БУШ.
Януари 1977 — март 1977: Хенри Нок, вр.и.д. ДЦР.
Март 1977 — януари 1981: адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР.
Януари 1981 — януари 1987: Уилям Кейси.
(Робърт Гейтс изпълнява длъжността директор по време на отсъствието на Кейси по болест от 18 декември 1986 до 26 май 1987 г.)
Май 1987 — август 1991: УИЛЯМ УЕБСТЪР.
Септември 1991 — ноември 1991: Ричард Кър, и.д.
Ноември 1991 — януари 1993: РОБЪРТ ГЕЙТС.
Февруари 1993 — май 1994: Джеймс Улси.
Май 1994 — декември 1996: Джон Дойч.
Декември 1996 — юли 1997: и.д. Джордж Тенет.
Юли 1997 — Джордж Тенет.
Структура на ЦРУ
Цуи, Масанобу
Офицер от японската армия през Втората световна война, впоследствие участник в загадъчни истории.
През 1923 г. Цуи е произведен за офицер, а през декември 1941 г. става ръководител на оперативния отдел на щаба на 25-а японска армия в Малайзия. Фактически той е архитектът на тази доста успешна военна кампания, получила печална слава със зверствата на японските завоеватели.
След войната Цуи е търсен от окупационните власти на съюзниците, за да бъде предаден на съда като военен престъпник. Самият той твърди, че в края на войната е получил заповед „от японското върховно командване да изчезне от полезрението и да се съхрани за нова, възродена Япония“. Той успява да избяга в Тайланд, прекарва известно време в Китай и Индокитай и се връща в Япония през 1952 г., когато суверенитетът на Япония е възстановен. Той е избран в горната камара на японския парламент. По-късно заминава за Виетнам като кореспондент на японски вестник и там отново изчезва.
Японски източници твърдят, че Цуи е писал на семейството си през април 1964 г. от Сайгон, че ще се прибере до края на месеца. Но изчезва, а 4 месеца по-късно Радио Пекин съобщава, че Цуи е убит от АГЕНТИ на ЦРУ в Лаос, но това твърдение е отречено от служителите на ЦРУ.
Цуи е написал книгата „Сингапур: японската версия“ („Singapore: The Japanese Version“, 1960), публикувана за пръв път в Япония през 1951 г.
Ч
Чебриков, Виктор (1923)
Председател на КГБ от 1983 до 1988 г. и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Протеже на дългогодишния съветски лидер Леонид Брежнев. Председател на КГБ по време на преходния период между Брежнев и Михаил Горбачов.
В края на 50-те и в началото на 60-те години Чебриков ръководи отделението на КГБ в Днепропетровск. През 1967 г. Брежнев го изтегля в щабквартирата на КГБ като началник на Управление кадри. От 1968 до април 1982 г. е заместник-председател, а от април до декември 1982 г. е първи заместник-председател на КГБ на СССР.