Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Чарлс Маккери, напуснал ЦРУ, за да се отдаде на литературна дейност, и водещ редактор на списание Нешънъл джиографик (вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ), веднъж отбелязва, че има 2 категории хора, чиито представители никога не е срещал в ЦРУ: професионални убийци и републиканци. Трябва да се отбележи, че Комисията Чърч също не успява да попадне на следи на убийци в ЦРУ.
В резултат от разследванията за злоупотреба с правомощията на ЦРУ през май 1976 г. е създадена постоянна сенатска комисия по разузнаването, призвана да оказва контрол върху дейността на федералните разузнавателни операции. През юли 1977 г. аналогична постоянна комисия е създадена и към Камарата на представителите.
След направените от Комисията Чърч разкрития, властите са принудени да издадат редица законодателни актове, ограничаващи правомощията на ЦРУ. Така на управлението е забранено да поставя на територията на САЩ каквито и да било подслушвателни устройства (БРЪМБАРИ), да преглежда кореспонденцията и да води каквото и да било наблюдение. Но ако в ЦРУ се появи подозрение към един или друг американец, който може да сътрудничи с представители на чуждите специални служби, сътрудниците на управлението имат правото да се обърнат за помощ към ФБР, а бюрото с разрешение на СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ вече може да предприеме практически мерки.
Преди да проведе каквато и да било тайна операция, ЦРУ трябва да получи одобрение от президента и „своевременно“ да осведоми съответните комисии в двете камари на Конгреса. Парламентарният контрол в последните години е редовна практика. Ежегодно сътрудници на ЦРУ се срещат с конгресмени и провеждат консултации или брифинги по различни въпроси — до хиляда за година.
Планирайки поредния кръстоносен поход срещу съветската „империя на злото“, президентът Рейгън назначава за директор на ЦРУ ветерана от УСС УИЛЯМ КЕЙСИ — признат специалист по тайните операции. Рейгън прави Кейси член на кабинета си и за негов помощник възстановява ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Тогава са приети и специални поправки в Закона за свободата на информацията, които освобождават ЦРУ от наложените от него задължения.
Нова вълна от разследване на ЦРУ се задава след опита на администрацията на Рейгън да заобиколи Конгреса и тайно да финансира метежа на антисандинистките сили „контри“ в Никарагуа. Предвидено е средствата да дойдат от друга тайна операция — продажба на оръжие на Иран срещу освобождаването на американски заложници в Ливан, които са под контрола на бойци, подчинени на Техеран. (Вж. ИРАН — КОНТРИ.) След дълги и неприятни дебати в Сената за тази тъмна история е съставен отчет, приет с мнозинство, в който се казва, „че някои личности от СНС и ЦРУ“ са подвели Конгреса. И отново е повдигнат въпрос за политическите убийства с одобрение на официалното ръководство на САЩ. В наръчника „Психологически операции в партизанската война“ („Psychological Operations in Guerilla Warfare“), подготвен от ЦРУ за никарагуанските „контри“, се поощрява използването на подкупи и шантажи и действително се намеква за политическите убийства като ефикасен метод на борба.
Към ЦРУ за сетен път се сипят обвинения, че стои над закона, че репутацията на управлението за пореден път е пострадала, но, така или иначе, то за пореден път устоява.
Следващият публичен шамар идва през февруари 1994 г., когато агенти на ФБР арестуват ОЛДРИЧ ЕЙМС — сътрудник на управлението, който е извършвал шпионска дейност през последните 8 години, отначало за Съветския съюз, а по-късно и за Русия. През по-голямата част от тези години Еймс е живял доста охолно, но не е бил подозиран, въпреки че служителите по сигурността в ЦРУ са знаели, че в средите им има вражески агент, а от агентите в Москва им е била подавана неправдоподобна информация, което означава, че тези агенти са били ПРЕВЕРБУВАНИ. Като резултат на Рейгън, а след това и на Клинтън е била поднасяна „подправена информация“, макар ръководството на ЦРУ да отрича това. Случаят с Еймс, обвиненията за сексуален тормоз в рамките на самата агенция, недопускането на жени на по-високи длъжности и други вътрешни проблеми заставят ДЖЕЙМС УЛСИ — първия директор на Централното разузнаване при президента Клинтън, да подаде оставка.