Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Аз съм дете на Конгреса и когато съвсем ненадейно станах президент, знаех много малко, да не кажа — нищо, за това, как моите предшественици са постигали нещата в политиката. Подаваха ми информация от 200 различни източника и никой не я систематизираше. Аз поисках от Конгреса да прокара закон, който да създаде СНС и вицепрезидентът да поработи за първи път от създаването на тази длъжност в нашата история. Освен това исках да бъде създадена организация, която да свежда разузнавателните сведения до същността им и да ми бъдат представяни в сбит вид.
Въпросът за длъжността директор на Централното разузнаване не се разисква. По-скоро директорът на Централното разузнаване ще стане автоматично директор и на ЦРУ и ще бъде отговорен за цялостната дейност на разузнаването. През 1949 г. е направена поправка на закона от 1947 г., която позволява на ЦРУ да запази в тайна официалните длъжности и заплати, а бюджетът и наложените наказания да не бъдат оповестявани. Агенцията получава правото да дава постоянно гражданство на чужденци и на техните семейства. (Това обикновено означава да се дава убежище на ПРЕДАТЕЛИ или чужди АГЕНТИ.)
По-късно Труман казва, че е използвал ЦРУ само за набиране на разузнавателна информация, но именно той е първият президент, който одобрява тайните операции (наречени тогава „психологически“) в съответствие с директива на СНС от декември 1947 г. Подобни операции, като подпомагане на антикомунистическите партии в италианските избори и въоръжаване на антикомунистите по време на Гражданската война в Гърция, са част от президентската доктрина срещу разпространението на комунизма.
Операциите, се казва в доктрината на СНС, са за „противопоставяне на съветските и подтикнатите от руснаците действия, които представляват заплаха за световния мир и сигурност или са предназначени да дискредитират и да провалят целите и действията на Съединените щати…“. Тази директива е само в 3 екземпляра: един за Белия дом, един за Държавния департамент и един за контраадмирал РОСКОУ ХИЛЪНКОТЪР — директор на Централното разузнаване.
Скоро е разработен механизъм за секретни действия. СНС ще одобрява подобни действия, когато прецени, че някоя от целите в американската външна политика не може да бъде постигната с дипломатически средства, и когато се сметне, че военни действия са прекалено крайна или опасна мярка. Директорът на Централното разузнаване ще ръководи действията по такъв начин, че администрацията да има възможност да направи ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ за американско участие.
ЦРУ създава Управление за специални операции (УСО), което да се занимава с тайните операции. През юни 1948 г. нова директива дава разрешение за „предпазни директни действия, включително диверсионни и контрадиверсионни действия, подривна работа, евакуационни мероприятия, а също и поддръжка на нелегални съпротивителни движения по места…“. Оказва се, че тайните операции не са по душа на Хилънкотър, и тази задача е възложена на нова структура — Управление за политическа координация (УПК), включена в състава на Държавния департамент. Начело на управлението е назначен ветеранът на УСС Франк Уизнър — помощник държавен секретар. УПК е настанено заедно с ЦРУ — в комплекса на „временните“ постройки от времето на Първата световна война, на Алеята във Вашингтон.
Основно внимание УПК отделя на съвместните англо-американски опити да бъдат внедрени „бойци“ в Албания, за да предизвикат бунт срещу комунистическото правителство на Енвер Ходжа. Обаче операцията, предадена от ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — съветски АГЕНТ в МИ–6, завършва с пълен провал.
През август 1949 г., след като Съветският съюз прави първия опит с атомна бомба, Уизнър спуска с парашути, обучени от ЦРУ украински националисти в Съветския съюз. Агентите са снабдени с радиопредаватели, за да изпращат информация на сътрудниците от специалните служби със седалище в Западна Германия. В продължение на 5 години Уизнър изпраща свои агенти в СССР — спускани с парашути или сваляни с морски съдове край бреговете на Балтийско море. Нито един от агентите не изпраща информация, освен ако не се смятат сигналите за провал.
Между УСО и УПК (където агентите обикновено са с по-високи заплати от агентите на същите длъжности в УСО) се води негласна война. Причината за конфликта излиза наяве, когато УСО се опитва да вербува агент в Тайланд, без да подозира, че той работи за УПК.
СНС изисква да се „запретнат ръкавите“, но това трудно може да стане в условията на конфронтация. През април 1950 г. се появява нова директива, в която се казва, че „поражението на свободните демократични институции в една страна нанася вреда на свободата и демокрацията в целия свят“. СНС призовава да се организира „енергично политическо настъпление срещу Съветския съюз“. Когато 2 месеца по-късно започва Корейската война, УПК е във възход, а УСО — разузнавателната сила на ЦРУ, е стъпило на твърде несигурна почва. Специалистите на ЦРУ докладват за струпването на севернокорейски войски по границата с Южна Корея, но не са предвидили нападението.