![Измамата на Опал [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/7/izmamata-na-opal-bg-lp-download.jpg)
Измамата на Опал [bg] [ЛП]
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Марти Бенева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Измамата на Опал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Понеже троловете са тунелни създания по природа те се водят по обонянието и нощното си виждане. Един сляп трол може да оцелее с години, намирайки си вода и храна чрез обонянието си.
Внезапното изхвърляне на газове от Сламчо изпрати милион противоречиви ароматни съобщения до мозъка на всеки един от троловете. Миризмата беше достатъчно лоша, а вятърът беше достатъчен да издуха назад растите на троловете, но комбинацията от миризми вътре в газовете на джуджето, включително глина, растителност, насекоми и всичко друго, което Сламчо бе изял през последните няколко дни, беше достатъчно да прекъсне цялата нервна система на троловете. Те се свлякоха на колене и хванаха бедните си глави с ноктите на ръцете си, обезумели от болка. Единият беше толкова близо до Артемис и Зеленика, че косматата му ръка се просна върху гърба на капитана.
Зеленика се измъкна изпод крайника.
— Да вървим — каза тя и издърпа Артемис на крака. — Газовете няма да свалят троловете за по-дълго от светлината.
Отгоре кръговете на Сламчо се забавяха.
— Благодаря ви — каза той и се поклони драматично, което не беше никак лесно, докато се люлееш на въже. Джуджето се покатери на въжето с пръстите на ръцете и краката си и го спусна към Артемис и Зеленика.
— Скачайте — каза той. — Бързо.
Артемис скептично изпробва въжето.
— Със сигурност това странно създание не е достатъчно силно да издърпа и двама ни там горе.
Зеленика постави крак в примка в края на въжето.
— Вярно е, но не е сам.
Артемис присви очи към липсващия панел на полусферата. Още една фигура се беше появила в дупката. Чертите на фигурата бяха хвърлени в дълбока сянка, но силуетът не можеше да се бъде сбъркан.
— Бътлър! — каза Артемис с усмивка. — Ти си тук.
И изведнъж, въпреки всичко, Артемис се почувства напълно в безопасност.
— Побързай, Артемис — извика неговият телохранител. — Нямаме и секунда за губене.
Артемис стъпи върху въжето до Зеленика и Бътлър бързо ги издърпа вън от опасността.
— Е? — каза Зеленика, лицето й бе на сантиметри от неговото. — Оцеляхме. Това значи ли, че сега сме приятели? Свързани от травма.
Артемис се намръщи. Приятели? Имаше ли място в живота му за приятел? И пак, имаше ли избор по въпроса?
— Да — отговори той накрая. — Нямам много опит в тази област, така че ще трябва да прочета за него.
Зеленика завъртя очи.
— Приятелството не е наука, Кално създание. Забрави за огромния си мозък за една минута. Просто прави това, което чувстваш, че е правилно.
Артемис не можа да повярва на това, което щеше да каже. Може би трепета от оцеляването влияеше на преценката му.
— Чувствам, че не трябва да ми се плаща, за да помогна на приятел. Задръж феиното злато. Опал Гномски трябва да бъде спряна.
Зеленика се усмихна с искрена топлота за първи път от смъртта на началника, но в нея имаше и малко студенина.
— С нас четиримата по петите й няма никакъв шанс.
Глава 8
Един интелигентен разговор
Сламчо остави открадната совалка на портата на увеселителния парк. Беше просто за Бътлър да деактивира камерите и да премахне полуизгнила част от покрива на полусферата, за да помогне в спасяването.
Когато се върнаха в совалката, Зеленика запали двигателите и направи проверка на системите.
— Какво, за бога, си правил, Сламчо? — попита тя, изумена от отчитанията, които показваше компютърът. — Компютърът казва, че си изминал целия път дотук на първа предавка.
— Има предавки? — попита джуджето. — Мислех, че тая щайга е автоматична.
— Някои пилоти предпочитат предавки. Старомодно е, знам, но имаш повече контрол при завоите. И още нещо, нямаше нужда да правиш това нещо с газовете там горе. Има много осколочни гранати в шкафчетата с оръжия.
— Това нещо има и шкафче? Предавки и шкафчета. Никога не бих се сетил.
Бътлър правеше проверка на Артемис.
— Изглеждаш добре — каза той и постави огромната си длан върху гърдите на Артемис. — Виждам, че Зеленика е оправила ребрата ти.
Артемис беше малко замаян. Сега, когато беше извън надвисналата опасност, днешните събития настигаха ума му. Колко пъти можеше един човек да измами смъртта в рамките на двадесет и четири часа? Със сигурност шансовете му ставаха все по-къси.