Пазителят [bg]

— Аз на драго сърце признавам своята некомпетентност по този въпрос — сякаш чул мисълта ми, каза Алексей Николаевич и на шега вдигна ръце, показвайки, че не държи нито шал, нито табакера. — Не съм специалист в областта на триизмерните игри и симулации. Това са само предположения.

Аз мълчах.

— Ако на Ваше Величество му стане интересно, със сигурност ще намерите начин да си изясните всичко. Не се съмнявам, че вие, по някакъв необясним за мен начин, също ще направите виртуалността такава част от вашия причудлив свят, каквато направихте практическия солипсизъм59… или открилите се за вас източни доктрини. Във всеки случай преди винаги е ставало така. Но мен ме интересуват не тези моменти на интерпретация. За мен е важно друго. Искам да засегна една тема, която вашите предшественици никога преди не са повдигали в тази стаичка. Ще ми позволите ли?

Вече не беше възможно да бъда наплашен по-силно и кимнах. А после се сетих, че събеседникът ми надали ще види това и докоснах кръгчето „да“.

— Тогава ще направя още едно предположение, вече доста рисковано. Ако случайно докосна оголен нерв или премина границата на онова, което искате да чуете, незабавно ме спрете, моля ви… Споразумяхме ли се?

„Да“

Алексей Николаевич известно време втренчено гледаше към тавана, сякаш там бе залепен пищов с текст.

— Защо изобщо умрелият става призрак след смъртта си? — най-после попита той. — В онези времена, когато водачите на човечеството още не са забранявали на хората духовния живот — имам предвид прекия контакт със света на духовете, а не някакво си там бродене по музеи и библиотеки, — на този въпрос са се опитвали да отговорят мнозина от великите умове. Дълго изучавах съществуващите различни мнения — от Светите отци на Църквата до Сведенборг60 и тибетските лами — и постепенно стигнах до свои собствени изводи. За мен ще бъде изключително важно да чуя вашето височайше мнение по този въпрос. Кажете, вярвате ли в прераждането?

Замислих се замалко и започнах да докосвам буквите: „а“ — „г“ — „н“…

— Придържате се към агностицизма по този въпрос? — позасмя се Алексей Николаевич, поглеждайки към свой екран. — Значи не казвате нито „да“, нито „не“? Доста мъдро е във вашия случай… Аз пък, ще ми се смеете, отговарям точно обратното — казвам едновременно „не“ и „да“. Учуден ли сте?

„Не“ — честно отговорих аз.

— Сега ще обясня. Представете си облачно небе. Постоянно покрито с ниски тъмни облаци. Мрачно и никога непроменящо се. Между другото, разправят, че на Венера е точно така. Ние виждаме само равномерна мъждива светлина, пробиваща си път през облаците, и предполагаме, че тя си има източник, но къде е той? В облаците, както казват едни? В нас самите, както твърдят други? Или далеч отвъд облаците? Не знаем със сигурност. А сега си представете, че въжето, удържащо ни на планетата, се къса. Ние се издигаме към висините, пробиваме облаците и съвсем скоро най-очевидното нещо на света става нажеженото слънчево кълбо, висящо в ледената пустош… Представихте ли си?