Пазителят [bg]

„Да“

— Аз имам едно предположение. Павел, както и всички мистици на XVIII в., имал определена склонност към учението за прераждането на душите. Която само се затвърдила, когато той вече в своето задгробно битие се запознал с индуизма, будизма, спиритическите сеанси, антропософията и други теории, проповядващи това направление на мисълта — добре че с всяка следваща година имал достъп до все повече разнообразни източници, — и неговите знания все повече се задълбочавали. Но как би могъл да се прероди? Той не би могъл да умре отново, защото вече бил придобил доста устойчиво задгробно битие. Задънена улица, нали?

„Да.“

Алексей Николаевич отрицателно поклати пръста си.

— Не. Само така изглежда. Та къде се преражда умът? Нима той отива на едно или на друго място? Не, умът изпълва цялото пространство и време по простата причина, че сам ги създава, тъй като това са просто категории, с които той измерва своя опит — така ни учат не само великите мистици, но и днешните учени. Та за какво му е на Павел да отива някъде? Всеки път той отново възпроизвежда своя изумителен свят с неговата усложняваща се история и материална култура — вътре в самия себе си, в дълбините на съзнанието си, блуждаещо из тъмните коридори на Михайловския замък… Разбирате ли?

„Да.“

— Не се и съмнявам. С годините тази мистерия ставала за духа все по-лесна: помагало и това, че по съветско време в Инженерния замък били разположени множество различни кантори и безплътният му пазител нямал недостиг на информация от всякакъв вид. Павел и сега с духа си присъства в замъка и понякога влиза в контакт със „Стария свят“ — така го нарича той… През останалото време той изцяло се потапя в своя измислен „Идилиум“, изграден около приказния Михайловски замък. Материалът, използван от Павел за създаването на миража, по нищо не се различава от неговата тънка посмъртна телесност — това е ектоплазмата, субстанцията, с която взаимодействат спиритистите. Самият Павел, доколкото разбирам, я нарича Флуид — въпреки че миналия път той се опитваше да ми обясни някаква засукана разлика между тях. Както и да е, той е постигнал твърде високо майсторство в управлението на тази енергия.