Свещеният меч [bg]

35

След вечеря Бен и Джуд се върнаха в „Оберж“ и изкачиха тесните стълби към двойната стая. Стори им се малка и скромно обзаведена, но вътре беше топло и всичко работеше. Двете легла бяха прилежно оправени, с ръчно плетени покривки. Джуд се стовари върху леглото до вратата, въздъхна шумно и затвори очи. Колкото и да се правеше на непукист, за Бен беше очевидно, че е объркан и изтощен до краен предел от събитията през последните дни.

Бен хвърли якето си на другото легло, където вече бе оставил пътната си чанта, настани се в едно кресло и огледа стаята. Спартанското й обзавеждане му допадаше. Нямаше нито телевизор, нито радио, нито интернет връзка. Липсваше дори пожарен детектор. Това също му харесваше. Той извади от джоба си пакет „Голоаз“ и бензиновата запалка „Зипо“. Завъртя колелцето и вдиша жадно аромата на оранжевия пламък.

Нищо не можеше да се сравнява със запалките „Зипо“. Правеха ги в Брадфорд, щата Пенсилвания, от 1933 година. Бяха прости и здрави, преминали безброй изпитания. Надеждни и неостаряващи като автоматичен пистолет „Браунинг“. Бен поднесе пламъка към върха на цигарата и усети острия дим в гърлото си.

— Не бива да пушиш толкова — каза Джуд от отсрещното легло.

Бен затвори шумно капачето на запалката и си дръпна отново от цигарата.

— Защо? — попита той.

Джуд вдигна рамене. Все още лежеше със затворени очи.

— Ще умреш.

— Трогнат съм от загрижеността ти — заяви Бен.

— Кой твърди, че съм загрижен? Просто казах, че който пуши, умира.

Бен го погледна.

— Тоест, ако престана да пуша, ще живея вечно?

Джуд отново вдигна рамене.

— Не, разбира се. Пак ще умреш.

— Значи имам две възможности — отвърна Бен. — Мога да умра, правейки нещо за удоволствие, или да се откажа от него и пак да умра. Благодаря, но мисля, че знам кое предпочитам.

Джуд замълча. Скоро дишането му се забави и стана равномерно. Бен загаси цялото осветление в стаята, с изключение на малката лампа до креслото си. Допуши цигарата и поседя няколко минути, потънал в размисъл. „Майната му!“, промърмори накрая, извади нова цигара и щракна запалката. Нищо не се случи. Колелцето произведе искра, но фитилът не пламна. Толкова по въпроса за класическия дизайн и гарантираната надеждност. На проклетото нещо му бе свършил бензинът.

Той си спомни, че носи резервен флакон в багажа си, скочи от креслото и отвори чантата.

Първият предмет, който намери вътре, беше библията от къщата на свещеника. Погледа я няколко секунди, после я пъхна обратно и продължи да рови. Пръстите му напипаха нещо малко и твърдо. Не беше флаконът с течността за запалки, но той го извади и го стисна с две ръце.