Свещеният меч [bg]

Двайсет години са твърде дълго време, за да пазиш нещо в тайна. Със Саймън отдавна се чудим дали е редно да ти кажем онова, което се готвя да ти съобщя. Когато те срещнахме на концерта, разбрахме, че моментът е дошъл. Ти самият никога не си обичал да увърташ, Бен. И така:

Джуд не е дете на Саймън. Той е твой син.

Ето. Най-после споделих с теб тайната, която крием от целия свят.

Не съм сигурна как ще реагираш на новината. Мога само да те уверя, че не съществуват никакви съмнения. Едва ли е нужно да ти обяснявам повече.

Сигурно през всичките тези години си подозирал, че дори когато двамата с теб бяхме заедно, Саймън изпитваше по-дълбоки чувства към мен. А щом те зарязах по онзи ужасен начин и ти изчезна от университета, Саймън беше готов да ме приеме в живота си. Той знаеше още преди раждането на Джуд кой е истинският баща, но за него беше чест да отгледа сина ти като свое дете. Надявахме се, че по-късно ще се появи братче или сестриче, но явно не такава е била волята божия.

Моля те, не си мисли, че аз и Саймън бихме дръзнали да ти вменяваме каквато и да било отговорност, пред закона или другояче. Просто си казахме, че е редно да знаеш истината. Дано някой ден да поискаш да се запознаеш с Джуд. Ще се убедиш, че е станал един чудесен, очарователен младеж… разбира се, когато използва главата си. А ако някога решиш да споделиш с него кой е биологичният му баща, оставяме избора изцяло на теб.

Надяваме се, че след като отново се срещнахме, няма да изгубим контакт. Но ако не желаеш това и предпочиташ да не се свържеш с Джуд, ще проявим разбиране. Дори и никога повече да не те видя, ти пожелавам да живееш в мир и щастие, както винаги си мечтал.

Благодаря ти, че прекара с нас Коледа. Присъствието ти направи празника много специален, а Саймън отдавна не е бил толкова щастлив.

С обич и нека Бог те благослови,