![Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/4/sveshcheniyat-mech-bg-download.jpg)
Свещеният меч [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #7
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-311-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз пък си мислех, че обичаш морето — отвърна Бен.
— Обичам го, и то много. Но ми се стори, че бързаш. С ферибота само се бавим излишно.
— Някои работи трябва да се вършат бавно — заяви Бен.
Джуд се намръщи.
— Ти си пълна загадка за мен. През цялото време имам чувството, че криеш нещо. Нямаш ли ми доверие?
Бен мълчаливо извади цигарите си.
— Едва ли ще оцелеем след тази история, не мислиш ли? — добави Джуд и се загледа в бялата пяна отдолу. — Ще ни убият. Мен със сигурност.
— Няма да те убият — каза Бен. — След няколко седмици ще се върнеш в университета и ще заживееш постарому.
Джуд поклати тъжно глава.
— Ако изобщо остана жив, не смятам да продължа със следването. Вече бях решил да прекъсна. С баща ми се карахме много на тази тема. Предполагам, че и ти ще се опиташ да ме разубедиш.
— Нищо подобно. А какво ще правиш, след като прекъснеш?
— Още не съм решил. Винаги съм искал да се занимавам с околната среда. Може да отида в „Грийнпийс“. Ще започна работа на някой от корабите им.
Бен запали цигара и му подаде пакета. Джуд махна с ръка.
— Не пуша.
— Искаш да кажеш, че не пушиш тютюн.
Джуд го погледна.
— Не пуша каквото и да било за разлика от повечето тъпанари, които се навъртат около фермата на Роби. Не че ти влиза в работата…
Той замълча, обърна гръб на морето и разтри кокалчетата на пострадалата си ръка. Раната беше сериозна. Бен знаеше от опит колко е болезнено да излееш гнева си върху твърди предмети като тухлени стени или арматурни табла на коли.
Познаваше и други видове болка.
— Ако това ще те утеши, и аз съм минал по същия път — заяви той и издиша струя дим, която бе отнесена от морския вятър. — Загубих родителите си преди много време. Бях малко по-млад от теб. Известно ми е какво означава да останеш съвсем сам.
— При катастрофа ли са загинали?
Бен поклати глава.
— Понякога ми се иска да бяха. Не, майка ми се самоуби. А скоро след това си отиде и баща ми. Не искаше да живее без нея. — Вече можеше да говори свободно на тази тема, въпреки че все още му причиняваше болка.
— Съжалявам — каза Джуд. — Значи и ти нямаш семейство?
— Дълго време нямах. Докато един ден не открих сестра си, Рут.
— Как я откри?
— Като дете Рут беше отвлечена по време на семейна почивка в Мароко. Всички предполагаха, че е мъртва. Това съсипа семейството ми. — Бен издиша нов облак дим. — Само че се оказа жива.
— Как така?
— Дълга история — заяви Бен и в съзнанието му прозвуча гласът на Брук. Твоите истории винаги са дълги. — Сега живее в Швейцария. Притежава огромна корпорация. Мисля, че ще ти хареса. И тя си пада по екологията.
— Луда работа — въздъхна Джуд и се загледа в морето.
— Животът е пълен с изненади — отвърна Бен.
Беше 12:30 ч. местно време, когато фериботът спря до заснежения кей на Кале. Двамата слязоха и минаха през паспортна проверка.
— Смяташ ли, че ще стигнем до Париж с тая трошка? — попита Джуд, когато Бен запали астрата и от ауспуха излезе черен облак дим.
След като се отдалечиха достатъчно от пристанището и бдителните погледи на охраната, Бен отби в една странична уличка и слезе от колата. Без да обръща внимание на постоянните въпроси на Джуд, той коленичи до нея и опипа калното й дъно. После извади джобно ножче и преряза лепенката, с която бе закрепил увития в найлон предмет за една от ръждивите греди на шасито.
— Мисля, че се досещам какво е това — каза подозрително Джуд, когато Бен се озърна и пъхна предмета в пътната си чанта.
— Сега разбираш ли защо не взехме самолет? — попита Бен.
— Току-що си пренесъл огнестрелно оръжие през митницата!
Бен вдигна рамене.
— Да се надяваме, че на някой терорист няма да му хрумне същото. А сега вземи раницата и да тръгваме. Тази кола става само за скрап. На две минути от тук има бюро на „Херц“.
Двамата наеха едно сребристо рено лагуна и поеха на юг към Париж. Бен настъпваше здраво газта и се провираше майсторски през оживения трафик, като се оглеждаше за полиция.
Някъде след Амиен той включи радиото, за да заглуши монотонното боботене на двигателя, и попадна на „Погребален марш“ от Шопен. Сякаш се нуждаеше от напомняне, че може би точно в този момент погребваха Саймън и Микаела. Смени няколко станции, намери една, която пускаше само джаз музика, и усили звука.