Проклятието на инките [bg]

- Само изчакай да научи, че си открил Вилкапампа.

- А ти къде ще си, Уилсън?

- Ще съм си отишъл.

- Къде?

- У дома.

- В Австралия ли?

Уилсън се усмихна.

- Да... Ще се върна там.

- У дома при гласуващите жени на Австралия. Желая ти късмет. Това си е рецепта за катастрофа, помни ми думите. На жените не бива да се дава власт.

Уилсън се излегна на гладката скала под лъчите на слънцето.

- Ще си починем тук около час, докато се изсу­шим, после продължаваме. Искам да бъдеш свеж, за да се насладиш на откритието си.

Хайръм отново дръпна от цигарата си и също се излегна.

- Част от мен още си мисли, че горе няма да има нищо. Само каменни колиби и обор за лами. Един­ственото ми откритие ще е, че си се заблудил.

- Градът е горе, уверявам те.

Хайръм смачка цигарата в камъка и хвърли фаса в мократа джунгла.

- Инките трябва да са били абсолютно луди - каза той, загледан в планинския терен. - Защо им е да строят град чак тук? Невъзможно е да се стигне до него. И е опасно. Така де, виж само това място! Отвесни скали и реки. През зимата сигурно е адски студено, а през лятото е ужасно влажно или вали.

- Не са искали градът да бъде открит - отвърна Уилсън. - Унищожили са цялата си писменост, за да запазят мястото в тайна.

Хайръм потърка четината си.

- Признавам, имали са прекалено развита култу­ра, за да нямат писменост. Но аз съм виждал само онези въженца кипу с възелчетата и разноцветните нишки. Но днес никой не знае как се четат.

- Инките са имали азбука с четиридесет и два знака - каза Уилсън. - Всички жреци и благородници са можели да четат и пишат. Писали са върху хартиени свитъци и са имали библиотеки, в които са пазели познания, трупани стотици години наред. А после, в средата на петнайсети век, всичко написано било унищожено.

- Само за да защитят това място ли? - попита Хайръм.

С периферното си зрение Уилсън забеляза огро­мен кондор, кръжащ над долината на топлите тече­ния. Птицата беше гигантска, равномерно черна с яркожълти пера в основата на шията и много дълги, подобни на пръсти пера на върха на крилете.

- Кондор - каза той.

Хайръм погледна небрежно небето.

- Да, голяма е птичката. - Той отново се съсредо­точи върху Уилсън. - Сигурен ли си, че няма съкро­вище?

- Нищо, което си заслужава да имаш - отвърна Уилсън. - За щастие самото откриване на Вилкапампа ще ти осигури предостатъчно слава и богатство, за да ти стигнат до края на живота. Трябва да ми се довериш... не ти трябва злато, за да бъдеш богат и прочут. Достатъчно е само да кажеш на света какво си открил и останалото ще бъде история.