Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Проклятието на инките [bg]
Проклятието на инките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Проклятието на инките [bg]

Электронная книга - «Проклятието на инките [bg]». Краткое содержание книги:

Последната мисия на Надзирателя... Задъхан екшън – приключение с пътуване във времето в изгубения град на инките. Годината е 1908 и Кубът на бога слънце, скрит в Перу в продължение на повече от 500 години, е откраднат. Изработеният от чисто злато прокълнат артефакт има способността да контролира умовете на хората – и целта му е кърваво отмъщение. Най-могъщият човек в Южна Америка, епископ Франсиско, става негов роб. Един човек е разпнат. Невинни биват избивани. Перуанската армия е мобилизирана. Всички са изплашени. Само един човек е неуязвим за разпространяващото се зло – Уилсън Даулинг, Надзирателят, човекът от бъдещето, който трябва да изпълни серия жизненоважни мисии, кодирани в свитъците от Мъртво море...
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 148
Перейти на страницу:

- Над нас е Храмът на слънцето - каза Пабло. - Най-хубавата постройка в Мачу Пикчу. Той е един­ствената сграда в света на инките, построена с из­вити стени. Богът слънце Инти е бил най-важният от боговете на инките. Той е върховният повелител на вселената, даващият и отнемащият живот. Той стопля земята и кара растенията да растат. Смятало се, че богът слънце управлява страстта и амбицията, които са в сърцевината на човешкия прогрес.

Хелена слушаше думите на Пабло, но отчаянието от липсата на свръхестествена връзка я замайваше и объркваше. Беше дошла в Перу с толкова много надежди, а ето че се бяха оказали напразни. Що за жестока шега на съдбата я беше накарала да тръгне на път без крайна цел? Беше изкушена от видени­ето с Уилсън в бараката при железопътната линия. Толкова истинско беше, а сега - само пусти каменни черупки на някакъв планински хребет.

Седнала в топлото си хотелско легло, Хелена гле­даше тавана и си спомняше обзелото я отчаяние, до­като стоеше в проливния дъжд сутринта. Каза си, че е важно да остане позитивно настроена, но колкото и да се опитваше, ѝ бе трудно да устои на обземащото я разочарование.

Мислите ѝ отново се насочиха към дон Ерависто. Как можеше да вярва, че е възможно да се промени историята? След всичко, което бе видяла с Уилсън, на Хелена все още ѝ беше трудно да приеме, че ця­лото време съществува едновременно и че миналото може да се промени. Фактът, че дон Ерависто може­ше да приеме толкова смахната концепция, появила се преди цели две поколения, противоречеше на вся­каква логика.

Основният въпрос си оставаше - каква беше ней­ната роля във всичко това? Дон Ерависто гледаше на нея като на съучастница в убийство, сякаш именно тя бе извършила ужасните престъпления срещу се­мейството му. Хелена дори не бе съществувала пре­ди един век и връзката ѝ с Уилсън си оставаше тео­рия с изключение на онова, което бе видяла в онази барака. Тя пое дълбоко дъх и издиша. Взе от масич­ката египетската монета, която ѝ беше дал Уилсън. Стисна хладния метал между пръстите си и прокара палец по повредената повърхност, след което заразглежда монетата на светлината на нощната лампа.

Точно този предмет бе спасил живота на Уилсън преди малко повече от година.

Хелена беше сигурна, че монетата в ръката ѝ един ден ще намери начин да се върне при него - такава бе съдбата на Уилсън. Но засега той със сигурност беше в миналото, най-малко сто години назад, до­колкото можеше да прецени. Бе пътувал назад във времето, а не в бъдещето, както очакваше гя. Във ви­дението Уилсън изглеждаше по-стар, сякаш за него бе минало повече време, отколкото за нея. Възможно беше, но въпреки това я изненадваше.

Взе египетската монета в едната ръка, а никелира­ния пистолет в другата и се вгледа в тях на светлина­та на лампата. Монетата бе спасила живота на Уил­сън... а пистолетът едва не бе отнел нейния. Гледката на двата противоположни предмета я изпълваше с противоречия.

Каза си, че трябва просто да запази търпение. Ня­маше друг избор, освен да чака.

28.

Куско, Перу

Булевард „Павитос”

04:26 ч.

19 януари 1908 г.

Капитан Гонсалес беше толкова уморен, че почти не можеше да мисли. Както му бе наредено, бе съ­будил телеграфиста и бе продиктувал съобщение до военния щаб в Лима с искане незабавно да изпратят още хора. Според часовника на Пласа де Армас беше 4:15 сутринта, когато поведе магарето си през про­ливния дъжд по тясната пътека в обора зад скромния си дом. Прилежно разседла добичето и му даде сухо сено.

- Добре се справи - каза той и го потупа по гла­вата.

След като обиколи къщата, за да се увери, че всичко е наред, Гонсалес свали мръсните си дрехи и ги метна на стената до вратата. Стоеше гол под ледения порой и ръцете му трепереха неудържимо, докато се мъчеше да сапуниса мръсната си, пропи­та с вода кожа. Жена му никак не обичаше да внася мръсотия и кал в къщата и той знаеше, че трябва да се измие, преди да влезе, или да си носи послед­ствията.

- Няма ли да спре да вали най-сетне? - промър­мори Гонсалес, докато отключваше вратата. Влезе в студения мрак на малката кухня и затършува по дол­ните шкафове за кърпа. Знаеше, че трябва да запали газената лампа, но не искаше да буди семейството си, за което се надяваше, че спи в съседната стая.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)