Проклятието на инките [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546556738
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклятието на инките [bg]». Краткое содержание книги:
- Над нас е Храмът на слънцето - каза Пабло. - Най-хубавата постройка в Мачу Пикчу. Той е единствената сграда в света на инките, построена с извити стени. Богът слънце Инти е бил най-важният от боговете на инките. Той е върховният повелител на вселената, даващият и отнемащият живот. Той стопля земята и кара растенията да растат. Смятало се, че богът слънце управлява страстта и амбицията, които са в сърцевината на човешкия прогрес.
Хелена слушаше думите на Пабло, но отчаянието от липсата на свръхестествена връзка я замайваше и объркваше. Беше дошла в Перу с толкова много надежди, а ето че се бяха оказали напразни. Що за жестока шега на съдбата я беше накарала да тръгне на път без крайна цел? Беше изкушена от видението с Уилсън в бараката при железопътната линия. Толкова истинско беше, а сега - само пусти каменни черупки на някакъв планински хребет.
Седнала в топлото си хотелско легло, Хелена гледаше тавана и си спомняше обзелото я отчаяние, докато стоеше в проливния дъжд сутринта. Каза си, че е важно да остане позитивно настроена, но колкото и да се опитваше, ѝ бе трудно да устои на обземащото я разочарование.
Мислите ѝ отново се насочиха към дон Ерависто. Как можеше да вярва, че е възможно да се промени историята? След всичко, което бе видяла с Уилсън, на Хелена все още ѝ беше трудно да приеме, че цялото време съществува едновременно и че миналото може да се промени. Фактът, че дон Ерависто можеше да приеме толкова смахната концепция, появила се преди цели две поколения, противоречеше на всякаква логика.
Основният въпрос си оставаше - каква беше нейната роля във всичко това? Дон Ерависто гледаше на нея като на съучастница в убийство, сякаш именно тя бе извършила ужасните престъпления срещу семейството му. Хелена дори не бе съществувала преди един век и връзката ѝ с Уилсън си оставаше теория с изключение на онова, което бе видяла в онази барака. Тя пое дълбоко дъх и издиша. Взе от масичката египетската монета, която ѝ беше дал Уилсън. Стисна хладния метал между пръстите си и прокара палец по повредената повърхност, след което заразглежда монетата на светлината на нощната лампа.
Точно този предмет бе спасил живота на Уилсън преди малко повече от година.
Хелена беше сигурна, че монетата в ръката ѝ един ден ще намери начин да се върне при него - такава бе съдбата на Уилсън. Но засега той със сигурност беше в миналото, най-малко сто години назад, доколкото можеше да прецени. Бе пътувал назад във времето, а не в бъдещето, както очакваше гя. Във видението Уилсън изглеждаше по-стар, сякаш за него бе минало повече време, отколкото за нея. Възможно беше, но въпреки това я изненадваше.
Взе египетската монета в едната ръка, а никелирания пистолет в другата и се вгледа в тях на светлината на лампата. Монетата бе спасила живота на Уилсън... а пистолетът едва не бе отнел нейния. Гледката на двата противоположни предмета я изпълваше с противоречия.
Каза си, че трябва просто да запази търпение. Нямаше друг избор, освен да чака.
28.
Куско, Перу
Булевард „Павитос”
04:26 ч.
19 януари 1908 г.
Капитан Гонсалес беше толкова уморен, че почти не можеше да мисли. Както му бе наредено, бе събудил телеграфиста и бе продиктувал съобщение до военния щаб в Лима с искане незабавно да изпратят още хора. Според часовника на Пласа де Армас беше 4:15 сутринта, когато поведе магарето си през проливния дъжд по тясната пътека в обора зад скромния си дом. Прилежно разседла добичето и му даде сухо сено.
- Добре се справи - каза той и го потупа по главата.
След като обиколи къщата, за да се увери, че всичко е наред, Гонсалес свали мръсните си дрехи и ги метна на стената до вратата. Стоеше гол под ледения порой и ръцете му трепереха неудържимо, докато се мъчеше да сапуниса мръсната си, пропита с вода кожа. Жена му никак не обичаше да внася мръсотия и кал в къщата и той знаеше, че трябва да се измие, преди да влезе, или да си носи последствията.
- Няма ли да спре да вали най-сетне? - промърмори Гонсалес, докато отключваше вратата. Влезе в студения мрак на малката кухня и затършува по долните шкафове за кърпа. Знаеше, че трябва да запали газената лампа, но не искаше да буди семейството си, за което се надяваше, че спи в съседната стая.