![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
— Дайте ми още една — нетърпеливо нареди тя, като връчи чашата на смутената прислужница. После насочи вниманието си към мен. — Отново вие. Какво има сега? — запита ме.
— Вероятно не съм бил достатъчно ясен за опасността, на която сте изложени двамата със съпруга ви — търпеливо обясних аз. — Вашият зет — искам да кажа, Томас Гладстон — несъмнено ви е взел на мушка, както ние се изразяваме. Точно сега моментът никак не е подходящ да събирате гости. Длъжен съм да ви помоля да отмените партито.
— Да го отменя? — повтори тя вбесено. — Та това е благотворителна вечер на приятелите на Конго за борба със СПИН. Планирана е още миналата година. Специално за тази вечер Стивън долетя чак от западното крайбрежие. А Съмнър на практика си съкрати ваканцията. Искате ли да ви посоча още имена? Нищо не може да се отмени.
— Госпожо Бланшет, на карта е заложен животът на много хора — добавих аз.
Вместо да ми отговори, тя измъкна мобилен телефон от чантата си.
— Даяндра? Синтия се обажда — забъбри тя. — Можеш ли да ме свържеш с Морти?
Морти? О, господи, оставаше ми единствено да се надявам да не е онзи Морти, за когото си мислех. Само това ми липсваше. Не исках изобщо да чувам името му.
Тя се отдалечи, без да спира да говори. Техникът от поддръжката подаде глава над водата, за да си поеме въздух, впери сърдит поглед в гърба й и измърмори на испански нещо, което не се позволява във възпитаните среди.
— Ти го каза, амиго — усмихнах се аз.
След малко тя се върна при мен и ми подаде телефона с триумфално изражение.
— Кой е там? — попита груб мъжки глас.
— Детектив Майкъл Бенет.
— Слушай, Бенет, обажда се кметът Карлсън. Ще присъствам не само аз, но и жена ми, така че край на споровете. Позвъни на комисаря и му предай да засили мерките за сигурност. Ясен ли съм?
Точно така, исках да му отвърна. Засиленото полицейско присъствие ще се отрази чудесно на капана ни за залавяне на убиеца. Какво значение има дали ще загинат още десетина жители на града в сравнение със събирането на ВИП персони около басейна?
Но мисли от този род, макар и крайно неохотно, трябваше да запазя само за себе си.
— Както наредите, ваша чест — отговорих.
69.
Като се върнах отново вътре, видях иконома да идва с Хенри Бланшет. Никога не бях срещал по-нещастно изглеждащ човек.
— Сигурен съм, че намирате поведението на жена ми малко странно, нали, детектив?
— Не е моя работа да го преценявам.
— Трудно й е да се справи със стреса — додаде нещастникът с въздишка. — В миналото имаше моменти, когато много по-дребни неща я докарваха до ръба на нервна криза. Премина през различни етапи — пиене, хапчета, но пак не е в състояние да се овладее. Скоро ще рухне и тогава ще я отведа в една дискретна клиника, където добре я познават. Затова само трябва да я изтърпите още малко.
— Ще се постарая — обещах.
Всъщност изпитвах жал към Хенри. Сякаш не му стигаха собствената му мъка и опасностите, които криеше сегашната ситуация, но и тази побъркана съпруга му висеше на ръцете.
През следващия половин час стриктно следвах заповедите на кмета. Обадих се на Макгинис и след броени минути като подкрепление ми изпратиха дузина униформени полицаи и детективи, които се появиха от служебния асансьор заедно с хората от кетъринга.
Взех списъка с гостите от иконома и разположих двама полицаи на пост до вратата на мезонета да дежурят с него, макар че не беше много вероятно да търсят имената по списъка, след като се очакваше да пристигнат толкова знаменитости от Холивуд, Вашингтон и Уолстрийт. Изпратих още неколцина от хората ни да се преоблекат като келнери. Дори разположих двама полицаи на пост на покрива край басейна. Кой можеше да каже откъде ще се появи този маниак? Можеше да се опита да се изкачи по сградата като Спайдърмен или да се спусне с парапланер от небето.
После лично се заех да проверявам мерките за сигурност една по една. Изкачих се на горните етажи и обиколих стаите. Това място чудесно би подхождало на моето многочислено семейство и пак щяха да останат няколко свободни стаи. Преминах през неговата и нейната спалня, през мраморни бани, които дори римските императори биха намерили за луксозни, през библиотеката, цялата в бяло, с таван с чудесни орнаменти — като във френски замък. Непрекъснато очаквах да намеря злато и скъпоценни камъни, пръснати върху ориенталските килими като пиратско съкровище.