Под прикритие [bg]

— Да — съгласи се Есперанца. — Надали щеше да си помислиш: „О, господи, я да взема да почистя, преди да обвинят кучката, че е убила някого“.

— Престани да я наричаш така.

Есперанца махна с ръка пренебрежително.

— Щеше ли да помислиш такова нещо, или не?

— При тези обстоятелства — не — отговори Майрън. — Значи, за да може хипотезата ми да издържи…

— Защитникът на Грег трябва да е знаел за убийството — довърши тя вместо него. — Той или тя трябва също така да е знаел, че Грег е намесен в това по някакъв начин.

В главата на Майрън се завъртяха хиляди вероятности.

— Мислиш, че Грег я е убил — каза той. — Смяташ, че се е върнал в дома си след убийството и е оставил следи от престъплението — например кръвта в мазето. После е изпратил защитника си в къщата, за да покрие следите.

Есперанца направи гримаса.

— Откъде, по дяволите, ти дойде това наум?

— Аз просто…

— Въобще не мисля подобно нещо — прекъсна го Есперанца.

Тя взе телбода, закачи страниците от факса и продължи:

— Ако Грег е изпратил някого, за да се отърве от уликите, оръжието също щеше да изчезне.

— Така е. Добре де, какво тогава?

Есперанца сви рамене и огради част от факса с червен маркер.

— Ти си великият детектив. Ти трябва да откриеш отговора.

Майрън се замисли. Още един отговор — и се молеше да не е верен — се появи в главата му.

— Има и друга възможност — каза той.

— Каква?

— Клип Арнстайн.

— Какво за него?

— Разказах му за кръвта в мазето — отговори Майрън.

— Кога?

— Преди два дни.

— Как реагира?

— Доста се стресна. Той също има мотив — всеки скандал ще унищожи шансовете му да запази управлението на „Драконите“. По дяволите, нали точно затова ме назначи. За да се запазят в тайна проблемите. Никой друг не знаеше за кръвта в мазето.

Майрън замълча, облегна се назад и отново се замисли.

— Разбира се, нямах възможност да кажа на Клип за убийството на Лиз Горман. Той дори не знаеше, че кръвта не е на Грег. Знаеше само, че в мазето има кръв. Би ли стигнал чак дотам заради това? Би ли рискувал да покрие всичко, ако не е знаел за Лиз Горман?

Есперанца се усмихна леко.

— Може да знае повече, отколкото си мислиш — каза тя.

— Какво те кара да кажеш подобно нещо?

Тя му подаде факса.

— Това е списък на телефонните обаждания, направени от обществения телефон в ресторант „Паркова гледка“ — каза тя. — Вече проверих в компютърния указател. Виж номера, който оградих с червено.

Майрън взе факса. Обаждане, продължило двайсет минути, направено от ресторант „Паркова гледка“ четири дни преди изчезването на Грег. Телефонният номер на Клип.