Под прикритие [bg]

Майрън погледна въпросително към Есперанца.

— Онзи едрият — каза Есперанца. — Който беше с нас в другата стая.

— И какво за него?

— Поиска телефонния номер на Синди.

Голямата Синди продължаваше да подскача като радостно дете. Вероятно обитателите на етажа под тях вече търсеха укритие, уплашени от земетресение. Майрън се обърна към Уин.

— Обърна ли внимание, че Грег не е плащал нищо от месеци? — запита той.

Уин кимна.

— Очевидно петдесетте хиляди долара, които е изтеглил преди изчезването си, не са отишли за изплащане на комарджийските му дългове.

— За какво тогава са били?

— За да се покрие някъде.

— Значи поне четири дни преди изчезването си той е знаел, че ще се крие — отбеляза Майрън.

— Така изглежда.

Майрън се замисли за момент.

— Тогава времето на убийството не може да бъде просто съвпадение. Ако Грег е планирал да изчезне, не е съвпадение, че е избягал в деня, когато Лиз Горман е била убита.

— Да, съмнително е — съгласи се Уин.

— Мислиш ли, че Грег я е убил?

— Уликите сочат натам — отговори Уин. — Споменах ти, че парите идват от сметка, за която се е грижил Марти Фелдър. Вероятно той има някакъв отговор.

Майрън се зачуди дали е така. Голямата Синди внезапно спря да подскача, прегърна Есперанца и затананика. Младежка любов.

— Ако Фелдър е знаел, че Грег ще се крие — каза Майрън, — защо тогава е оставил всички онези съобщения на телефонния му секретар?

— Вероятно за да ни насочи по фалшива следа. Или пък не е знаел за намеренията на Грег.

— Ще му се обадя — реши Майрън. — Ще се опитам да си уредя среща за утре.

— Имаш мач довечера, нали?

— Да.

— В колко часа?

— Седем и половина — отговори Майрън и погледна часовника си. — Но трябва да тръгна скоро, за да мога първо да поговоря с Клип.

— Ще те закарам — предложи Уин. — Бих искал да се запозная с този господин Арнстайн.