Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

(неразкъсваемата връзка на конкретния Аз с времето, родено в неговите гърди) е главното дело на живия човек, опитващ се да улови решаващия миг: един миг е решаващ в зависимост от решителността на човека, на способния да решава сам свободен човек. Ясно е, че ако „проспим“ някой решаващ миг, ние се оказваме в една следваща, още по-безнадеждна ситуация, в която изпуснатото не може да се върне, а новите възможности изискват още по-решително проблематизиране и включване (за да се навакса и възмезди пропиляното без смисъл), тоест изискват сериозна промяна най-напред в самия себе си. Оттук можем да съзрем фаталната обреченост на оня човек — а такъв може да бъде всеки един от нас, никой не е застрахован и от едно такова бъдеще — който чрез отказа си от проблематизиране на своите жизнени ситуации (в единството им с тяхната времева основа) е предизвикал истинска „лавина“ от проблеми ; лавина, която в един бъдещ миг и ден може — ако не се промени нищо — да го смаже под огромната и непрекъснато нарастващата си тежест. Трябва да очакваме, че