Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Говорителката си измисли някаква спешна работа.
— Извинете ме, имам среща с майката на Ранд Соренгаард. Нейният клан иска да поднесе официално извинение за действията на сина й.
Двамата с Ческа мълчаливо се взираха един в друг. Джес едва успя да скрие възхищението си. Смуглата кожа и тъмната коса на Ческа го привличаха като магнит. Пълните й устни се разтеглиха в усмивка.
— Радвам се, че те виждам, Джес — малко прекалено официално каза тя.
Той бе принуден да отговори със скован поклон, като помете пода с пелерината си.
— Когато бях на Голген, брат ми ме натовари да ти предам неговите поздрави. Той очаква тази година Синята небесна мина най-после да излезе на печалба.
Джес измъкна обемист пакет от везаната си жилетка и извади от него наниз черни метални топчета — огърлица от абаносови небесни бисери. Тъмните очи на Ческа му се струваха по-красиви от нощния блясък на скъпоценните камъни.
— Никога не съм виждала небесни бисери — каза тя. — И определено нямам такива. Не знам какво да кажа, освен да му предадеш моята благодарност.
Топченцата бяха образувани в ектиреакторите — концентрирани примеси, взети от атмосферните проби. Небесните бисери полепваха по стените на реакторите, откъдето ги събираха по време на рутинно почистване. Рос ги бе събирал години наред за годеницата си. Нанизът бе от двадесет и пет перли и беше безценен.
Джес ги пусна в шепата й, като лекичко докосна пръстите й. Кожата й беше потна. Тази среща бе сладко мъчение.
Опита се да измисли какво да каже, за да запълни неловкото мълчание, защото не смееше да изрече думите, които копнееше да каже. Ческа се отдръпна и устните й се разтвориха, като че ли се канеше да промълви нещо.
В покоите на говорителката влетя широкоплещест мъж.
— Трябва веднага да се срещна с Ихи Окая. — Видя двамата млади влюбени, ала не им обърна внимание. После позна Джес. — Божичко! Отнася се за клана Тамблин! О, нося ужасна вест! Къде е говорителката?
Джес познаваше Дел Келъм, глава на клан и управител на грамадната тайна корабостроителница в пръстените на Оскивъл. Понякога Келъм изпълняваше функциите на товарен пилот. Беше на средна възраст, як и общителен, но сега бе ужасен.
— Какво има? — попита младежът. — Не трябваше ли да си на Синята небесна мина?
Ческа пристъпи напред.
— Аз съм представителка на говорителката. Можете да съобщите новината на мен. Какво се е случило?
— Синята небесна мина вече я няма! — каза Келъм. — Унищожена е! Пътувах за Голген, когато чухме съобщението за бедствие. Казаха, че ги атакувал някакъв странен космически кораб, който изплувал от дълбините на облаците. Никога не били виждали такова нещо.
С мъка си пое дъх.
— Когато стигнах там, открих само останки, изстреляни във висока орбита, и следи от контаминанти и дим в облачния пласт, в който работеше Рос.
Въпреки слабата гравитация на Рандеву Джес залитна и Ческа инстинктивно посегна да го хване.
— Ами спасителните капсули? — попита младежът. — Рос трябва да е успял да спаси екипажа си.
— Нямаше нищо — отвърна Келъм. — Някой е нападнал без предупреждение и е избил всички.
38.
Паметителят Вао’сх
Сагата на Илдирийската империя продължаваше да се развива с геройства, страсти и любов. Като главен придворен паметител на мага-император Сайрок’х, Вао’сх пазеше живи легендите и историята на своя народ за следващото поколение омаяни слушатели.
Следеше всички съобщения за драматични инциденти из Спиралния ръкав. Макар че спокойните времена бяха по-приятни за живот, от тях не ставаха интересни разкази. До този момент отломъчната колония на Крена не беше играла роля в Сагата за седемте слънца и бе фигурирала само в бележка под линия, по-скоро за счетоводни цели. Това беше просто ново селище и там не се бяха родили велики герои.
След ослепяващата болест обаче трагедията на Крена щеше да обхване много мрачни строфи. Паметителят бе длъжен да се погрижи тя никога да не бъде забравена.
Потресени, но облекчени, евакуираните заселници бяха изтърпели продължителна карантина на борда на бойните кораби на адар Кори’нх, след което бяха приветствани в Миджистра. Бяха слаби и измъчени, ала под никога негаснещата светлина на седемте слънца на Илдира почувстваха чрез тизма целебното присъствие на своя богоподобен маг-император. Тук щяха да се възстановят… но никога нямаше да забравят.
Вао’сх трябваше да изслуша и после да състави истинската история за случилото се. Сагата трябваше да е и точна, и завладяваща.