Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Венцеслас даде знак на робота и той донесе сладките и сока.
— Намираш се в тайно помещение под Двореца на шепота — каза председателят. — Скоро ще имаш достъп до всичко, което пожелаеш. ОХ ще ти помага да учиш история, философия, политика, както и фините нюанси на дворцовия етикет и бъдещите си задължения.
— Какви задължения? — Реймънд отпи глътка тръпчив червен сок, после налапа една от напоените с мед вафли, най-вкусният сладкиш, който бе опитвал.
— Ти си син и наследник на крал Фредерик, принц Питър. Обществеността ще забележи семейната прилика. Когато си готов, ще те представим на публиката. Народът ще те приеме.
— Принц ли? — Реймънд едва не разля сока по завивката. — Ален дъжд, та аз не съм принц! Изобщо не съм се срещал с крал Фредерик. Аз…
Венцеслас се усмихна странно.
— Тук сами творим истината, Питър. Не се безпокой за това.
— А какво се е случило с истинското кралско семейство? Никога не съм чувал за принц Питър.
— Защото не съществуваше. — Председателят сплете пръсти. — Винаги сме пазили в тайна кралското семейство, за да дадем на Ханзата възможност да правим каквото решим. Така сме изключително гъвкави.
Мъжът също си наля сок.
— Истинската съпруга на крал Фредерик почина преди повече от две десетилетия. Той имаше много наложници и няколко незаконородени деца, но нито едно от тях не притежава нужния ни потенциал. И определено няма истински ръководни качества.
Реймънд постепенно започваше да проумява. После смаяно погледна председателя.
— Значи искате аз да заместя краля, така ли?
— След като получиш съответната подготовка — потвърди ОХ.
— Избрахме те от стотици възможни кандидати, Питър. Ханзата е убедена, че си човек, когото народът ще обича.
— Но това… не е редно! — възрази Реймънд.
Венцеслас го гледаше спокойно.
— Преди много години крал Фредерик се възкачи на трона по абсолютно същия начин. А също крал Бартоломю и крал Джак преди него. — Момчето го зяпаше. Председателят продължи: — Отдавна те наблюдаваме и те избрахме от много кандидати. Честно казано, младежо, вярваме, че ти си най-голямата ни надежда. — Изражението му стана тъжно. — За съжаление, ужасният пожар, който унищожи дома ти, ни принуди да действаме сега. Предпочитахме по-спокойно запознанство.
Реймънд се затрудняваше да приеме огромната промяна в представата си за света.
— Но… какво ще стане с Фредерик?
— След реалната смяна на властта лицето на стареца ще бъде променено и ще го пратим в заслужена пенсия на Релекер. Крал Фредерик служи добре почти половин век, но умът му вече не е толкова остър, колкото някога. Мисля, че вече се е уморил от тази роля. Имаме нужда от жизнен човек, който да върне енергичността на Ханзата.
— Не мога да повярвам. — Реймънд зяпна металното лице на робота учител. — Все някой ще се сети. Ще ви хванат.
Базил Венцеслас се усмихна.
— Кой може да се сети? Прости ми, младежо, но Реймънд Агуера не беше никой. След като променихме чертите ти, на кого изобщо ще му хрумне да направи такава връзка? След ужасния пожар в блока всички ще решат, че си загинал като другите нещастни жертви.
Реймънд запремигва, за да пропъди сълзите, гърлото му се стегна, болка прониза сърцето му. Майка му би казала, че тази ненадейна възможност (да, той винаги беше търсил възможности) е награда, компенсираща невероятната мъка. Навярно щеше да му прочете някоя брошура на единството с подобни баналности. Момчето би дало всичко, за да си върне семейството, ала не можеше да се откаже от този шанс. Никога в живота му не му се бе отваряла такава невероятна възможност.
Председателят се усмихна чаровно и показа ослепително белите си зъби.
— Приеми го като начин да преодолееш трагедията. Ние вече пренаписахме миналото и имаме нужда от теб, Питър, за да ни помогнеш да напишем бъдещето.
37.
Джес Тамблин
Джес Тамблин се върна в клановите владения под ледената покривка на Плумас и завари стария си баща все така строг и капризен, както винаги. Това му даде още една причина да си потърси повод колкото може по-скоро да се върне в Рандеву. Все още не беше успял да се срещне с Ческа.
Тъмните, жадни очи на Брам Тамблин заблестяха, когато Джес започна да разказва за дейността на Рос при Голген, ала след миг старият кланов водач вдигна мазолестата си ръка.
— Стига. Няма да си губим времето в приказки за човек, който вече не е член на семейството. — Тази упорита игра продължаваше от години и Джес се съмняваше, че нещо ще се промени.