Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Когато дойде време да им съобщи новината, очите на Рейналд заблестяха.
— И най-важно, отлично си паснахме с илдирийския престолонаследник Джора’х. — Младежът широко се усмихна и се обърна към брат си Бенето. — И той ми даде разрешение да пратя двама зелени жреци в Миджистра. О, това е възхитително място!
— И какво ще правят там тези зелени жреци? — заинтригувано попита Бенето.
— Ще получат достъп до Сагата за седемте слънца — до целия илдирийски епос, а не само до редактираните версии, които бяха дадени на земните учени. — Рейналд отново се усмихна. Знаеше какво вълнение ще предизвика тази новина сред зелените жреци. — Освен расова почит към техния маг-император, тази точна устна история е най-близкото до религия нещо, което имат илдирийците. Те вярват, че всички са част от велик план, космически сюжет, който трябва да се развие докрай.
Рейналд се наведе към брат си.
— Джора’х ще ви позволи да проучите милиардите стихове на тяхната поема, цялата история и легенди на Илдирийската империя. Твърди се, че никой човек не може да прочете целия документ, даже да посвети живота си на тази цел.
Бенето беше смаян. Знаеше колко много ще се зарадва на тази вест световната гора. Тази нова перспектива го изпълни с надежда, че ще може да успокои безпокойството на дърветата.
— Това ще е време на голяма радост за световната гора. Не всеки ден дърветата получават достъп до такава съкровищница на информация.
Естара погледна през отворите на гъбения риф към сенчестата зеленина на джунглата, сякаш очакваше да види, че гората танцува от радост. Дори без такова чудо обаче щастието, изписано на лицето на Бенето, бе достатъчна награда.
— Как ти се сториха скитниците? — попита Идрис. — Не знаем почти нищо за тяхната култура.
— Съмнявам се, че си постигнал много с тях — кисело рече Сарейн. — Сигурно са се опитали да те оплетат в брачен съюз.
Рейналд се усмихна на сестра си.
— Не подценявай скитниците, Сарейн. Всъщност това може би е нашата най-голяма грешка. Те изглеждат склонни да установят по-тесни връзки с нас. Една от ръководителките им, Ческа Перони, е много пленителна.
— Басирам се, че искат нашите зелени жреци — отвърна сестра му.
— Напротив, отхвърлиха предложението ми. — Той се усмихна на изненадата на Сарейн. — Скитниците предпочитат да пазят тайните си и не искат нито един зелен жрец.
— Това е съвсем различно от исканията, които обикновено ни отправят — промърмори Идрис.
— Е, бихме могли да организираме пряк внос на екти до Терок, без да минаваме през одобрените от Ханзата посредници. Помислете колко много ще спестим.
— Аз пък си мисля колко много ще се разстрои Ханзата — обезпокои се Сарейн. — Нима искаме да си навлечем неприятности, като се има предвид, че не използваме много екти?
— Въпреки това — отвърна майка Алекса и си взе резен чифтокруша, — за нас е полезна всяка нова проява на независимост.
36.
Реймънд Агуера
Гаденето от зашеметителя се смени с пронизителна болка в главата, болка, която не му позволи да установи, че е в меко топло легло. Той постепенно дойде на себе си и забеляза, че като че ли плава. Лежеше на гладки чаршафи върху удобен, пълен с желатин дюшек. Пръстите му потръпваха, бедрата му бяха схванати.
Реймънд отвори очи и от силната светлина сякаш чук се стовари върху черепа му. Той изпъшка, но от гърлото му се изтръгна съвсем слаб звук. Последното, което си спомняше, беше как русокосият го заплашва със зашеметителя и как опитните му спътници го блъскат към необозначената кола. Бяха го отвлекли!
Той се надигна, седна и се насили да изтърпи пристъпа на гадене. Някой го бе донесъл тук. Дали бяха група извратени типове, отвличащи младежи, или се бяха интересували конкретно от него? Защо им беше някакво си бедно хлапе, без перспективи и със семейство, което едва свързваше двата края?
Семейството му! Спомни си пламтящия блок, бариерите и полицаите, пожарникарите и техните хеликоптери, изсипващи пяна върху тлеещите развалини.
„Там не е останало нищо, освен пепел и някой и друг зъб.“
Когато оркестърът от възбудени нервни окончания заглъхна в тих вой, Реймънд пак отвори очи и се огледа. Намираше се в малко помещение без прозорци. На стените висяха гоблени, на поставки в ъглите имаше изящни вази. От шадраванче с течаща вода се носеше тиха музика.