Съкровището на планетата Земя
- Автор: Загорска Зора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на планетата Земя». Краткое содержание книги:
Накрай той се облече, целуна Морион, качи се в колата и пое право към двореца на сър Арчибалд. Какъв отчет щеше да дава — сам не знаеше. Срещата с него обаче се налагаше.
Дълго чака в приемната. Прояви такава упоритост, че секретарят най-сетне доложи за него и го приеха.
Сър Арчибалд седеше до писалището си, на което димеше недопушена пура. Веждите му бяха свъсени, прикриваха очите и Джек нямаше възможност да прочете в тях настроението му. Самият факт обаче, че не вдигаше глава за поздрав, говореше красноречиво.
— Дойдохте, а? — запита най-после той.
— Дойдох — отвърна Джек.
Сър Арчибалд не беше психолог и не забеляза острото предизвикателство в тона му; в момента при това го интересуваха повече неговите собствени мисли.
— След като забъркахте такава каша, такава каша, че… не зная как ще се оправяте… Отказвам да се занимавам повече с вас — вие сте… направо казано: глупак!
Долната челюст на Джек нервно потрепера, но той преглътна обидата и реши да премълчи.
— Нямам нищо общо с вас, нито с парахода, който ви е извозил не знам къде си — кресна сенаторът. — Имате ли още нещо да ми казвате? И няма да плащам за ваша сметка — сърбайте сам попарата, която сте си надробили!
Джек вдигна рамене:
— Колкото за плащането — плаща този, който има с какво. А когато няма — ще плащат онези, които имат…
— Какво, какво казахте? И смятате да ме убедите, че нямате? Аз добре зная какво натрупахте вие и от рекламните патенти на фирмите и вестниците, и от филмовата къща, и от мините… Това е предостатъчно да платите капризите и… глупостта си.
— Мистър Мърфи — прошепна Джек, който едва се сдържаше, — това не бяха мои капризи. Както знаете, наедно решихме ЕСИЧКО.
— Решихме ли, решихме?! Дяволът ме накара да се съглася с вашите налудничави предложения! И какво ви поръчах аз? Да доведете кораба, не друго: ко-ра-ба! Кораба, който е нужен на военните, разбирате ли?… Нищо повече не съм искал от вас и не желая да ви виждам! За последен път ви приемам и… никога повече да не сте посмели да се мернете насам! Направо ще заповядам да ви изхвърлят!
— Нямате кураж! Зная твърде много, за да не си позволявате такова държание с мене! — злобно, макар и тихо, отвърна Джек.
— Осмелявате се? Така ли? Ще видим, ще видим!
— Осмелявам се. Когато човек няма какво повече да губи, може да си позволи всичко. А аз съм в такова положение.
Дали заплахата или пък страдалческите нотки в гласа на Джек смекчиха гнева на сър Арчибалд, но той се обърна малко по-любезно:
— Я разкажете сега как стана така, как допуснахте там на брега да ви заловят по такъв излагащ начин?… Да компрометирате не само себе си, мене, но и цял Доларланд? Не знаете ли, че вашите постъпки ще се разглеждат като акт от държавно естество? Защо не внимавахте?
— Как да не съм внимавал — въздъхна Джек. — Елате вие там, тогава ще ви питам. Всичко е съвсем друго, не като у нас.
— Защо? — запита заинтригуван общественикът.
— Там всички са като един. Никого не можеш излъга, нито подкупи. Дори и децата. Нашите марсиани са приети като крале. Нещо повече. Оградени са с китайска стена и достъпът до тях е труден, да не кажа невъзможен. Едва съм се добрал до тях. А пък те отказваха доброволно да се върнат у нас.
— Но нали твърдяхте, че ви свързват тесни приятелски връзки?
— Така беше, докато бяха тук. Но там си намериха други, истински приятели. И не живеят в кораба си — той е някъде на поправка из тамошните ракето-строителни заводи. Никой не знае къде. Уредили са им стаи с подходящ въздух, харчат подире им чудовищни суми. И най-напред ме попитаха къде са другарите им. Какво можех да им отговоря?… Че за какво им е да се връщат насам? Е — и принудих се насилствено… Пък и с нашето търговско представителство се съветвах — и те видяха, че няма друг изход, затова ми оказаха помощ, но…
— Какво но? Като видяхте, че е невъзможно, да сте се отказали! В цяла Европа вестниците гърмят за подвизите ви, за опити на гангстери да отвлекат чужденците, за бой, ранени, убити и прочие…
— Убити няма. Но не е това най-важното… Важното е, че не успях да ги доведа… Това е фатално. Сега те ще разкрият…
— Какво има да разкриват? Отивайте си и внимавайте да се скриете добре: както научавам, ще има последици за вас. Не е изключено да ви съдят.
— Да ме съдят? Че защо? — учуди се Джек.
— За злоупотреба със… за използуване на несъществуващи държавни пълномощия — рече бавно сър Арчибалд.
— Пълномощия, които лично вие ми дадохте и които не можах да използувам никъде, защото никой не им обърна внимание… с изключение на нашето търговско представителство.