Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Обичам да се грижа за нещата, преди да са се объркали, това е всичко. А и това ще улесни нещата между него и Василиса — ако не им се пречкаш.
Брей, брей! Краткият ми миг на задоволство се разсея, изместен от объркване. В момента се чувствах също толкова шашната, както когато за пръв път ме обвини, че съм се забъркала с Ейдриън.
— Той и… Василиса? Лиса? За какво говорите? — Забравих „ваше величество“, но мисля, че в този момент и тя не обръщаше внимание на това.
— Двамата са идеална двойка — заяви Татяна, сякаш се готвеше да купи някое произведение на изкуството. — Въпреки лошото ти влияние, Василиса се превърна в многообещаваща млада жена. По природа тя е много сериозна, много отдадена, със силно развито чувство за дълг и може да го излекува от вроденото му безразсъдство и непостоянство. А ако са заедно, това ще им позволи да продължат да изследват и развиват… необикновените си магически способности.
Преди пет минути предположението, че искам да се омъжа за Ейдриън, ми се струваше най-откаченото нещо, което бях чувала. Но казаното току-що го надмина — самата мисъл Лиса да се омъжи за Ейдриън ми се струваше абсурдна!
— Лиса и Ейдриън. Заедно. Не говорите сериозно. Ваше величество.
— Ако и двамата са тук заедно, мисля, че те сами ще го осъзнаят. Определено се вижда, че помежду им съществува привличане. Освен това бабата на Ейдриън произхожда от клон на фамилията Драгомир. Във вените му тече достатъчно кръв, за да помогне на Лиса да продължи линията на рода Драгомир.
— Същото важи и за Кристиан Озера. — В един от отвратително сладникавите им моменти Лиса и Кристиан бяха прегледали фамилното му дърво, за да видят дали той притежава достатъчно гени на Драгомир, за да продължат името. Когато откриха, че има, започнаха да измислят имена за бъдещите си деца. Беше ужасно. Тръгнах си, след като Лиса заяви, че ще нарекат третата си дъщеря на мен.
— Кристиан Озера? — Устните на кралицата се извиха в снизходителна усмивка, сетне се стиснаха в тънка линия. — Няма начин Василиса Драгомир да се омъжи за него.
— Е, да. Не сега. Искам да кажа, че първо ще отидат в колеж и…
— Нито сега, нито когато и да било — прекъсна ме Татяна. — Родът Драгомир е древен благороднически род. Последната му потомка няма да се свърже с някой като него.
— Той също е от кралски род — напомних й с нисък глас, в който се усещаше заплашителна нотка. Не разбирах защо, но обидата й към Кристиан ме засегна повече от обидите й към мен. — Фамилията Озера е също толкова значима, колкото Драгомир и Ивашков. Той е кралски потомък, като Лиса, Ейдриън и вас.
Тя изсумтя презрително.
— Той не е като нас. Да, Озера са една от кралските фамилии и да, той има няколко уважавани далечни братовчеди. Но сега не говорим за тях. Говорим за сина на тези, които съзнателно избраха да станат стригои. Знаеш ли колко пъти се е случвало това, откакто съм жива? Девет. Девет за петдесет години. И родителите му бяха двама от тях.
— Да, родителите му — натъртих. — Но не и той.
— Това няма значение. Принцеса Драгомир не може да общува и да е близка с такъв като него. Положението й в обществото е твърде високо.
— И вашият племенник е идеалният избор — заключих горчиво. — Ваше величество.
— Щом си толкова умно момиче, ще ми кажеш ли как се отнасят към Кристиан в „Св. Владимир“? Как гледат съучениците ти на него? Как гледат на връзката между Кристиан и Лиса? — Очите й блеснаха многозначително.
— Чудесно — отсякох. — Те имат много приятели.
— И напълно приемат Кристиан?
Тутакси си спомних за начина, по който Джеси и Ралф ми се подиграваха заради Кристиан. И да, все още имаше много хора, които продължаваха да избягват Кристиан, сякаш вече е стригой. Ето защо нямаше партньор за часа по готварство. Прикрих мислите си, но краткото колебание ме бе издало.
— Виждаш ли? — възкликна тя. — И това е само една малка частица от обществото. А представи си нещата в по-голям мащаб. Представи си какво ще стане, когато тя вече е член на правителството и се опитва да си спечели привърженици. Той ще бъде пречка. Василиса ще си спечели врагове само заради него. Наистина ли искаш да й се случи това?
Точно от това се боеше и Кристиан, а аз се бях опитала яростно да го отрека.
— Това няма да стане. Вие грешите.
— А ти си много млада, госпожице Хатауей. Освен това вече закъсняваш за полета си. — Тя пристъпи към вратата. Пазителите от другия край на стаята за секунда се озоваха до нея. — Нямам какво повече да ти кажа и се надявам, че това е последният път, когато водим подобен разговор.
Или какъвто и да е разговор, додадох мислено.