Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Василиса, надявам се, че си добре.
Тя не му отговори. Все още го мразеше и се страхуваше от него, но след тази присъда най-после вярваше, че той повече няма да я нарани. Все едно прелистваше края на последната глава от книга, която четеше от месеци. Най-после можеше да загърби преживяния ужас и да остави кошмарните спомени да избледняват с течение на времето.
— Съжалявам, че нямахме възможност да си поговорим, но съм сигурен, че следващия път ще го направим — додаде той.
— Хайде, тръгвай — подкани го един от пазителите до него. И те го поведоха нататък.
— Той е луд — промърмори Лиса, след като той се отдалечи. — Не мога да повярвам, че каза онова за теб и Дмитрий.
Дмитрий стоеше зад нея. Извърнах се към него и погледите ни се срещнаха, преди той да се отдръпне от мен и Лиса. Разбрах, че изпитваше облекчение, също като мен. Днес се бяхме разминали с опасността — ние спечелихме.
Кристиан пристъпи към Лиса и я прегърна, като за дълго я задържа притисната към себе си. Наблюдавах ги с топлота, искрено изненадана от чувствата си към тях. В един миг обаче някаква ръка докосна рамото ми и аз подскочих. Беше Ейдриън.
— Добре ли си, малък дампир? — попита той тихо. — Виктор Дашков изрече някои… ъъ… неща, подтикващи към размишления.
Пристъпих по-близо към него и заговорих също като него, колкото можех по-тихо:
— Никой не му повярва. Мисля, че всичко е наред. Но все пак ти благодаря, че попита.
Той ми се усмихна и ме докосна по носа.
— Две благодарности от теб за два дни? Предполагам, че няма да получа, ъъ, специална благодарност?
Засмях се.
— Няма. Просто ще трябва да си я представиш.
Той ме прегърна леко, преди да се раздели с мен.
— Дадено. Но аз имам богато въображение.
Тъкмо се наканихме да тръгваме, когато Присила Вода се приближи с бърза крачка към Лиса.
— Кралицата иска да те види, преди да си тръгнеш. Насаме. Обърнах се към креслото върху подиума, където седеше кралицата. Погледът й бе вперен в нас и аз се запитах за какво ли можеше да е всичко това.
— Разбира се — съгласи се Лиса, смутена не по-малко от мен. А на мен изпрати през връзката ни съобщението: Ще слушаш ли отново?
Кимнах й набързо, преди Присила да я отведе. Върнах се в стаята си и се настроих на „честотата“ на Лиса, докато си опаковах багажа. Мина известно време, тъй като Татяна трябваше да привърши с някои дворцови формалности, но накрая се появи в същата зала, където беше вчерашната им среща. Лиса и Присила се поклониха, когато Татяна влезе, като я изчакаха да седне.
Татяна се настани удобно.
— Василиса, след малко ще трябва да се качиш на самолета, така че разговорът ни ще е кратък. Искам да ти предложа нещо.
— За какво предложение става дума, ваше величество?
— Скоро ще трябва да отидеш в колеж. — Тя говореше, сякаш вече всичко е уредено. Лиса действително планираше да отиде в колеж, но на мен не ми допадна намесата на кралицата. — Съобщиха ми, че не си доволна от избора, който ти се предоставя.
— Ами… не че съм недоволна. Само че местата, където изпращат мороите, са твърде малко. Искам да кажа, разбирам, че това се прави заради сигурността, но все пак… Бих искала да отида в някой по-голям колеж. Някой по-престижен. — Пазителите охраняваха само няколко подбрани колежа в цялата страна, за да могат мороите да учат там при пълна сигурност. Но както правилно отбеляза Лиса, те неизменно бяха подбирани сред по-малките колежи.
Татяна кимна нетърпеливо, сякаш това вече й беше много добре известно.
— Искам да ти предоставя възможност, каквато — поне доколкото ми е известно — на никоя друга личност не е била предлагана. След дипломирането ти бих искала да дойдеш да живееш тук, в кралския двор. Нямаш семейство и мисля, че само ще спечелиш, ако се учиш на политика точно тук, в центъра на нашето управление. Едновременно с това ще уредим да посещаваш университета в Лихай, който е на по-малко от един час път оттук. Чувала ли си за този колеж?
Лиса кимна. Лично аз никога не го бях чувала, но Лиса си беше направила труда да проучи едва ли не всички колежи в Съединените щати.
— Да, добър колеж е, ваше величество, но… е доста малък.
— Все пак е по-голям от тези, в които обикновено се записват младите морои — изтъкна Татяна.
— Вярно е. — Лиса се опитваше да проумее какво означава всичко това. Защо Татяна й правеше това неочаквано предложение? Особено като се има предвид, че доскоро беше доста недоволна от Лиса и постъпките й. Нещо странно се разиграваше тук, затова тя реши да провери докъде може да стигне. — Университетът на Пенсилвания не е чак толкова далеч, ваше величество.