Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Само че този университет е огромен, Василиса. Там не можем да гарантираме сигурността ти.
Лиса сви рамене.
— Е, тогава вероятно няма значение дали ще отида в Лихай, или в някой от другите.
Кралицата изглеждаше шокирана. Както и Присила. Те не можаха да повярват, че Лиса проявяваше такова безразличие към предложението на нейно величество. Макар че, честно казано, тя никак не беше безразлична. Всъщност колежът в Лихай беше повече от това, което очакваше, и тя искаше да отиде там. Но в същото време бе решила да провери колко силно кралицата желаеше да я изпрати там.
Татяна се намръщи, сякаш преценяваше различните възможности.
— В зависимост от оценките и поведението ти в Лихай вероятно ще можем да уредим прехвърлянето ти след втората година. Но отново напомням, че ще бъде много трудно да гарантираме сигурността ти.
Брей. Кралицата действително искаше тя да бъде край нея. Но защо? Лиса реши да действа направо: да я попита директно.
— Много съм поласкана, ваше величество. И благодарна. Но защо ми предлагате това?
— Като последен представител на рода Драгомир, ти си ценна личност. Бих искала да ти осигуря добро бъдеще. Мразя да гледам как блестящи умове се похабяват. Освен това… — Тя замлъкна, разколебана дати да изрече следващите думи. — До известна степен имаш право. Мороите трудно се променят. Ще бъде полезно тук да има личност, която не се съгласява с всичко толкова лесно.
Лиса не й отговори веднага. Още се опитваше да анализира предложението на кралицата от всички възможни аспекти. Искаше й се аз да съм с нея, за да я посъветвам, но не бях сигурна дали щях да имам мнение по въпроса. Да разпределям задълженията си на пазител между кралския двор и един от готините университети щеше да е чудесно. От друга страна обаче, ако ни изпратят другаде, двете с Лиса щяхме да разполагаме с повече свобода. Накрая Лиса реши в полза на по-доброто образование.
— Добре — рече тя накрая. — Приемам. Благодаря ви, ваше величество.
— Отлично решение — кимна Татяна. — Ще се погрижим всичко да бъде по-скоро уредено. Сега можеш да тръгваш.
Кралицата не даде знак, че самата тя ще напусне залата, затова Лиса отново се поклони и забърза към вратата, все още зашеметена от новините. Внезапно Татяна извика след нея:
— Василиса? Ще изпратиш ли приятелката си да поговоря с нея? Момичето Хатауей?
— Роуз? — попита тя смаяно. — Защо ви е…? Да, разбира се. Веднага ще я намеря.
Лиса забърза към сградата за гости, но аз я пресрещнах още в коридора.
— Какво стана? — попитах я.
— Нямам представа — призна ми Лиса. — Чу ли какво ми каза тя?
— Да. Може би иска да ми каже, че трябва много да внимавам, когато замина с теб в онзи колеж.
— Може би. Не зная. — Лиса набързо ме прегърна. — Пожелавам ти късмет. Скоро ще се видим.
Отидох в същата зала и заварих Татяна седнала в креслото си със скръстени ръце, в скована поза. Личеше си, че е обзета от нетърпение. Отново беше облечена в костюм на бизнес дама от някоя корпорация, с кафяв блейзър и кафява пола. Според мен този цвят не бе най-подходящият за тъмносивата й коса, но това не беше мой проблем, а на стилиста й.
Поклоних се точно както Лиса преди малко и огледах залата. Присила си беше отишла; бяха останали само двама пазители. Очаквах Татяна да ми каже да седна, но вместо това тя се изправи и се приближи до мен.
— Госпожице Хатауей — заяви тя с остър тон, — възнамерявам да бъда съвсем кратка. Ще преустановите тази отвратителна любовна афера с моя праплеменник. И то веднага.
Глава 15
— Моля?
— Чу ме. Не зная колко далеч са стигнали нещата и честно, не искам да зная подробности. Не това е важно. Важното е, че няма да продължава повече.
Кралицата погледна надолу към мен, с ръце на кръста. Целият й вид показваше, че чака да се закълна да направя това, което искаше. Само че аз не можех. Огледах се, сигурна, че това е някаква шега. Погледнах към двамата пазители, застанали в другия край на залата, почти надявайки се, че те ще ми обяснят какво става, но те наблюдаваха сцената с безизразни физиономии, сякаш не виждаха нищо. Никакъв зрителен контакт. Обърнах се към кралицата.
— Ъъ, ваше величество… трябва да е станала някаква грешка. Между мен и Ейдриън няма нищо.
— Да не ме смяташ за идиотка?
Леле. Това се казва откровение!
— Не, ваше величество.
— Е, това поне е нещо. Няма смисъл да ме лъжеш. Виждали са ви заедно — тук и в Академията. Аз също ви видях в съдебната зала. — По дяволите. Защо Ейдриън бе избрал точно онзи момент да се прави на кавалер и да си открадне още една прегръдка? — Чух подробности за всички забранени неща, за това, което става, и то трябва да спре още тук и веднага. Ейдриън Ивашков никога няма да избяга с някакво евтино момиче дампир, така че можеш да се простиш с подобни илюзии още в този миг.