Другата Болейн

За миг ми се стори, че тази идея ми се беше присънвала и тогава осъзнах, че бях чакала точно този момент. Съпругът ми Уилям ме беше предупредил и мисълта за това беше изтласкана някъде дълбоко в съзнанието ми, твърде страшна, за да се спра на нея.

— Но нали вече съм омъжена — отбелязах аз.

Майка ми сви рамене.

— Това не трая повече от няколко месеца. Този брак едва ли е бил консумиран.

— Беше консумиран — заявих упорито аз.

Чичо повдигна вежда в знак към майка ми.

— Тя беше малка — каза майка ми. — Как въобще е можела да знае какво се случва? Би могла да се закълне, че бракът не е бил напълно консумиран.

— Да, бих могла — казах на майка ми и се обърнах към чичо. — Но не смея да направя такава крачка. Не мога да я изместя от трона и да заема мястото й. Тя е три пъти по-достойна от мен за кралица, а аз съм само едно обикновено момиче от рода Болейн. Кълна ви се, не мога да го направя.

Тези думи не означаваха нищо за него.

— Ти няма нужда да правиш нищо особено — каза той. — Просто ще се омъжиш за когото ти казваме, както вече направи веднъж. Аз ще уредя всичко останало.

— Но кралицата никога няма да се оттегли — казах аз отчаяно. — Тя сама го каза, заяви ми го. Тя каза, че по-скоро би умряла.

Чичо възкликна, бутна стола си назад, закрачи и погледна през прозореца.

— Точно сега тя се намира в силна позиция — заключи той. — Докато племенникът й е в съюз с Англия, никой не може да разтрогне този брак, най-малко пък Хенри, при това заради едно бебе, което още не е заченато. Но дойде ли веднъж краят на войната, поделят ли си плячката, тя ще се превърне в една обикновена жена, която е твърде стара, за да му роди някога наследник. Тя знае, както и всички ние, че ще трябва да си тръгне.

— Но това ще стане възможно едва след края на войната — каза баща ми обезпокоено. — Точно сега не можем да рискуваме Испания да не изпълни своята част от договора. Цяло лято посредничих за заздравяването на този съюз.

— Кое е на първо място? — попита сухо чичо. — Страната или семейството? Защото явно не можем да се възползваме от Мери, без това да бъде в ущърб на държавата.

Баща ми се поколеба.

— Разбира се, вие не сте ми кръвен роднина — каза чичо доста злъчно. — Влязохте в рода Хауърд с женитбата си.

— Семейството е най-важно — произнесе баща ми отчетливо. — Или поне така трябва да бъде.

— Тогава може да се наложи да жертваме съюза си с Испания срещу Франция — заключи чичо хладнокръвно. — По-важно за нас е да се отървем от кралица Катерина, отколкото да възцаряваме мир в Европа. По-важно е да пъхнем момичето си в леглото на краля, отколкото да спасяваме живота на англичаните. Винаги ще се намерят нови хора, които да бъдат принудени да воюват. А шанс като този се предоставя на семейство Хауърд веднъж на сто години.