Другата Болейн

— Не — отвърнах.

— Радвам се на изключителното благоразположение на краля. Ако ни бяхте ощастливили със син, вероятно щях да имам имение в Ирландия или във Франция. Можеше да бъда лорд Кери. Колко ли високо можеше да ни издигне един незаконен син?

Не му отговорих. Тонът му беше благ, но в самите думи се долавяше острота. Дори не ни хрумна да празнуваме новопридобитото му благосъстояние, което беше получил за ролята си на най-известния рогоносец в Англия.

— Знаете ли, аз се надявах да стана видна личност в кралския двор — каза той с горчивина. — Това беше, когато разбрах, че моята компания се нрави на краля и когато и моята звезда се издигаше. Надявах се да бъда като баща ви — опитен държавник, който да разбира добре от политика, да води преговори във великите кралски дворове в Европа, да се справя безупречно със задълженията си и в очите на всички да се е сраснал с интересите на собствената си родина. Но не стана така; ето че сега съм възнаграден десетократно повече за безделието си и за това, че гледам настрани, докато кралят отвежда жена ми в леглото си.

Продължих да мълча и да гледам в нозете си. Когато вдигнах поглед, той ме гледаше, а на устните му играеше иронично кисела и тъжна полуусмивка.

— Малката ми женичка — каза той нежно. — Не прекарахме много време заедно, нали? Не прекарвахме много време в постелята, а и прекараното там време далеч не беше оползотворено. Не се научихме на нежност, нито дори на страст. Имахме толкова малко време.

— Аз също съжалявам за това — казах тихо.

— За това, че не прекарвахме повече време в леглото?

— Милорд? — казах аз, истински объркана от внезапната язвителност на тона му.

— Вашите роднини решиха, че всичко е било плод на моята фантазия и че ние в действителност дори не сме консумирали брака си. Това ли желаете да кажа? Да отрека, че съм бил с вас?

Аз се сепнах.

— Не! Добре знаете, че моите желания не играят роля тук.

— Значи те не са ви подшушнали да кажете на краля, че съм бил неспособен през първата ни брачната нощ, както и през всяка друга нощ след това?

Аз поклатих отрицателно глава.

— Защо да му казвам такова нещо?

Той се усмихна.

— За да бъде бракът ни разтрогнат — предположи той. — И да се считате за неомъжена. И за да може следващото ви дете да носи името Фитцрой, да убедите Хенри да го признае за законороден и да го направи наследник на трона. Тогава вие ще станете майка на следващия английски крал.

Настъпи тишина. Усетих, че се взирам в него с невиждащи очи.

— Защо не са ми казали това?

— О, такива сте си вие от семейство Болейн — каза той мило. — Какво ще стане с вас, Мери, ако разтрогнат брака ни и ви тласнат напред по този път? Тогава бракът ни няма да е повече в сила и вие, без съмнение, ще бъдете просто една развратница, малка и хубава развратница.

Почувствах как страните ми пламват, но не отвърнах нищо. Той се вгледа в мен за миг и аз видях как гневът отстъпва място на отегчено състрадание.

— Кажете каквото е необходимо — посъветва ме той. — Каквото ви заповядат. Ако поискат от вас да кажете, че през първата брачна нощ съм бил зает да жонглирам със сребърни топчета и никога не съм бил между краката ви, то направете го, ако трябва и се закълнете — а ще ви се наложи да го направите. Ще си навлечете враждата на кралица Катерина, както и тази на цяла Испания. Така че ще ви спестя моята. Бедното глупаво малко момиченце. Ако в люлката лежеше момче, досега да бяха ви накарали да дадете лъжливите си показания още с причестяването ви в църквата, за да се отървете от мен и да продължавате да впримчвате Хенри.