Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
И я шляпна по задника. Тя изпищя. От изненада и удоволствие. Той я натисна и я накара да коленичи на пода. После застана точно зад нея.
— Не! — опита се да протестира не особено убедено тя.
— Какво не? — извика той и отново я шляпна по задника.
А после, върху килима на леопардови шапки на Ралф Лорен, който Кърби бе купил с осемдесет процента отстъпка, двамата правиха най-хубавия секс на света.
— Ето, виждаш ли? — отбеляза след това Кърби, отпуснал се гол на дивана и кръстосал крака. — Нали ти казах, че можеш да играеш?!
„Сексът те дарява с чувство на притежание — мислеше си Нико. — Ако притежаваш сексуалния си живот, значи притежаваш целия свят.“
Или най-малкото се чувстваш по този начин.
През последните шест седмици, откакто се впусна с палавата си връзка с модела Кърби, тя се чувстваше на върха на света. Походката й стана енергична, реакциите й — бързи. Започна да се усмихва все по-често и да пуска шеги. Различни части от тялото й за първи път през живота си бяха удостоени с почистване и масаж. Нико беше изпълнена с желание — не само за Кърби, но и за живот.
И хората постепенно започнаха да забелязват промяната.
Ако преди някой й беше казал, никога не би повярвала. Но истината бе, че макар и неволно, Кърби Атууд помагаше на нейната кариера.
Беше изминал близо месец от онзи съботен следобед, когато двамата случайно се бяха сблъскали с Лин Бенет. Известно време Нико бе стояла на нокти, но както впоследствие стигна до извода, Лин не бе възприел срещата им за достатъчно важна, за да я спомене пред Виктори. При все това беше вълнуващо да преживееш подобно нещо — да бъдеш на ръба и накрая все пак да ти се размине. И тъй като не я хванаха, тя бе започнала да се сдобива с все по-голям кураж, като стигна дори дотам, че тайно да урежда и присъствието на Кърби на някои от коктейлите и соаретата, на които беше длъжна да ходи почти всяка вечер. На публично място двамата не бяха правили абсолютно нищо друго, освен да разговарят, ала самият факт, че и Кърби е там и я наблюдава и че тя може от време на време да го поглежда, бе напълно достатъчен, за да превърне иначе поредното скучно мероприятие в приятно преживяване. Ффактът, че има тайна, за която никой дори и не подозира, я зареждаше с невероятно усещане за власт. И докато се движеше от зала в зала и от вечер на вечер през този декември, и докато водеше светски и делови разговори, и докато неусетно, но напълно целенасочено се превръщаше в център на внимание, Нико разбра, че е недосегаема.
Вярно е, че имаше и кратък емоционален спад. Беше по време на коледната им ваканция в Аспен, когато тя се бе почувствала изтощена, напълно изпразнена и ужасно сама — въпреки че тримата със Сеймор и Катрина се блъскаха цяла седмица в тясното пространство на двустайния хотелски апартамент в „Литъл Нел“. Ала леката депресия се бе изпарила в мига, в който самолетът им се бе приземил на летище „Кенеди“. Горкият Кърби така и не бе успял да се добере до яхтата на Лин (Нико така и нямаше да спре да се удивлява, че той се познава с великия магнат, но пък красавци като Кърби са задължителен атрибут на всяко парти), поради което бе отскочил до семейната си къща в Сейнт Луис. Накрая успяха да се видят едва в първия четвъртък на Новата година, когато Нико съзнателно бе съкратила един делови обяд и бе отскочила до неговия апартамент. През първите десет минути той беше в особено, необичайно за него мрачно настроение — седеше на дивана и се опитваше да постави нова батерия на дистанционното, като от време на време вдигаше глава и я поглеждаше тъжно. Накрая успя да постави проклетата батерия и да включи телевизора.
— Е — изрече накрая, преструвайки се на особено заинтригуван от „Шоуто на Елън Дидженерис“, — спа ли с него?
— С кого? — изуми се тя, като си каза, че ако не преминат по-скоро към онова, за което бе дошла, ще бъде принудена да си тръгне без него.
— Много добре знаеш кого имам предвид! — отбеляза обвинително той. — Със съпруга ти!
— Със Сеймор?!
— Да бе, Сеймор! — изрече той така, сякаш от самото произнасяне на това име го заболяваше.
Божичко! Ама той ревнуваше! Ревнуваше, при това от Сеймор?! Само да знаеше…