Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Знайно е, че никой в тази община не си гледа работата!
Получи се! Той я потупа отново по рамото с навития си на руло вестник и отвърна със стандартната дуплика:
— И нещата ще стават още по-зле, помни ми думата!
Обърна се да си върви и тя изпусна въздишка на облекчение.
— До скоро! — помаха й Лин.
И тя му помаха.
Но внезапно той пак се обърна и попита:
— Абе, така и така съм те видял, какво става там, при вас, в „Сплач“?
О, не! Той иска да говорят за бизнес! Ако сега започнеха да разговарят на тази тема, ще й трябват още най-малко две-три минути, докато се отърве от него. А дотогава Кърби вече при всички положения ще се е появил.
— Защо някой път не вземем да се видим на обяд и да поговорим по този въпрос? — изрече невинно тя, сякаш някога щеше да се случи.
Той обаче не налапа въдицата. Приближи се и се приведе, като че ли се готвеше да си бъбри с нея до края на света.
— Какво мислиш за този Селдън Роуз? — попита шепнешком.
Божичко! Очевидно щеше да се наложи да се въоръжи с търпение и смелост. Въпросът на Лин не можеше да бъде оставен без отговор, но още по-смущаващото в случая бе защо точно Лин Бенет се интересува от Селдън Роуз?! През главата й преминаха няколко възможности, включително и тази Лин да смята, че именно Селдън Роуз ще наследи Виктор Матрик. От тази мисъл не само й прилоша, но и я обзе гняв.
Обърна се. Кърби вече действително вървеше по тротоара, право към тях. Оставаха му не повече от петнадесет метра.
Нико се обърна рязко към Лин, като че ли изобщо не познаваше Кърби. Сърцето й заби право в гърлото. Закашля се и сложи ръка на устата си. После отговори:
— Зависи от това защо искаш да знаеш!
— Просто съм любопитен — отвърна той.
Нико вече усещаше присъствието на Кърби зад гърба си. Уплаши се, че омекналите й крака няма да издържат и ще я предадат.
— Лин! — възкликна зад нея Кърби и тупна Лин по рамото.
Лин се извъртя и изражението му се смени от раздразнение на мъжко задоволство.
— Яяяя! Кърби, приятелю! Здрасти! — извика той и неочаквано демонстрира поведението на двадесет и пет годишен младеж, като вдигна ръката си за приятелско шляпване. Кърби я плесна. После двамата се прегърнаха, потупвайки се по гърбовете.
— Как си, мой човек? — запита Кърби, като се стараеше изобщо да не поглежда към Нико. Тя автоматично се постара да изрази с лицето си търпеливо раздразнение.
— Ще идваш ли тази година в Сейнт Бартс? — попита Лин.
Кърби запристъпва от крак на крак, пъхнал ръце в джобовете си. Нико не можа да се въздържи да не погледне към опънатото върху стегнатия му задник сако.
— Зависи — отговори накрая той. — Да не би да си решил да ме каниш на яхтата си?
Лин умело избегна отговора, като се обърна към Нико и заяви:
— Познаваш ли Нико О’Нийли, мой човек?
Тя вдигна очи към Кърби и го дари с най-студеното изражение, на което беше способна. „Моля те, Кърби! — замоли се вътрешно. — Не ме издънвай точно сега!“
— Ами… — огледа я несигурно той, като че ли не си спомняше. — Май сме се виждали веднъж, но…
— Може би — махна пренебрежително с ръка тя и нарочно не му подаде ръката си.
Лин се обърна към Кърби, за да се сбогува с него, а тя се възползва от възможността да се изпари от тротоара.
— Беше ми много приятно, че се видяхме, Лин — изрече тя и посочи към рибния магазин. — Но трябва да…
— О, да! — кимна той. — Най-добрият хайвер на най-добрите цени в този град!
Тя кимна, като че ли този факт й бе добре известен, и отвори вратата на магазина. Веднага бе залята от вълна топъл, леко спарен въздух. Камбанката иззвъня.
— Ето ти един подарък! — изрече Нико, като подаде на Кърби кутийка хайвер от белуга. — Задето беше толкова добро момче!
— Благодаря! — усмихна се той, пое кутийката и я постави върху стъклената масичка за кафе.
Стояха в дневната на неговия апартамент. Кърби накрая бе успял да се откопчи от Лин и да се прибере вкъщи, а тя го бе последвала, но след като изчака в магазина още петнадесет минути. Сега той притисна тялото си о нейното и пошепна в ухото й: — Ако знаех, че само за една нищо и никаква лъжа пред Лин Бенет ще получа кутийка от такъв скъп хайвер, щях да го правя всеки ден!
— Ако бях на твое място, щях да внимавам да не ми става навик, скъпи! — отбеляза мъркащо тя.
— А какво ще кажеш ето това сега да ни стане навик, а? — И с тези думи той най-неочаквано я бутна напред, като я накара да се приведе над дивана. Ръката му се плъзна напред и смъкна ципа на панталоните й. — Била си много лошо момиче, нали? — прошепна, дръпна панталоните й и ги смъкна до глезените. После започна леко да разтрива голите й задни части. — Харесва ли ти така? Едва не те хванаха! Ти си много, ама много лошо момиче!