Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
За да прикрия объркването си, обръщам глава и се заглеждам през прозореца. Пак сме спрели на светофар и някаква ама много пълна жена в розов велурен анцунг се опитва да пресече булеварда. Освен че мъкне няколко торби с покупки, ами е стиснала под мишница и дебелото си кученце; непрекъснато ту едно, ту друго започва да й се изплъзва и й се налага да спира, за да ги намести и хване по-здраво. Гледката е толкова мъчителна, че чак ми се приисква да изскоча от таксито и да й помогна. В този момент тя изпуска една от торбите, която пада на платното и се скъсва — от нея изпадат три огромни кутии със сладолед и се търкулват в различни посоки.
„Не се смей! — заповядвам си мислено. — Дръж се като зрял човек! Не се смей!“ Стисвам здраво устни, но не мога да се сдържа и лекичко се изкикотвам.
Поглеждам крадешком към Люк и го виждам, че и той също стиска с все сили устни.
В същия миг жената пуска на платното другите торби и кучето и се втурва да събира кутиите със сладолед. Това е, край, не издържам и започвам да се кикотя на глас. А когато кучето настига една от кутиите със сладолед преди стопанката си и започва да се опитва да я отвори със зъби, вече буквално умирам от смях. Поглеждам към Люк и не мога да повярвам на очите си — той също се смее на глас, при това толкова силно, че му се налага да бърше с пръсти бликналите си сълзи. Господи, а пък аз си мислех, че Люк Брандън НИКОГА не се смее.
— О, Боже! — успявам най-сетне да кажа. — Знам, че не е хубаво човек да се смее на хорското нещастие, ама…
— Кучето! — хлъцва Люк и отново избухва в смях. — Проклетото куче!
— И този невъзможен анцунг! — потръпвам леко, когато таксито потегля и минаваме покрай жената, която се е навела над една от кутиите със сладолед. — Съжалявам, но смятам, че носенето на розови велурени анцузи трябва да бъде забранено.
— Напълно съм съгласен с теб — казва Люк, кимайки важно. — Забранява се носенето на розови велурени анцузи. А също и на копринени шалчета вместо вратовръзки.
— И на изрязани мъжки слипове — изтърсвам, без да се замислям, и в следващия миг усещам, че се изчервявам. О, Боже, как можах да кажа подобна дивотия пред Брандън?! — А също и продажбата на карамелизирани пуканки — бързам да добавя.
— Правилно — съгласява се Люк. — И така, решаваме да няма: розови велурени анцузи, копринени шалчета и изрязани слипове за мъже, карамелизирани пуканки…
— И пътници, които имат само едри банкноти — обажда се шофьорът на таксито.
— Добре, приема се — отвръща Люк, като свива леко рамене. — И пътници само с едри банкноти.
— И пътници, които повръщат в колата. Те са най-ужасни.
— Прието.
— И пътници, които изобщо не знаят къде отиват.
Двамата с Люк се споглеждаме и отново започваме да се кикотим.
— И пътници, които не говорят английски. Направо откачаш с такива.
— Правилно — съгласява се Люк. — Накратко… забраняват се почти всички пътници.
— Не ме разбирайте погрешно — казва шофьорът. — Нямам нищо против чужденците, но… — И в същия момент спираме пред „Хародс“. — Пристигнахме. Малко на пазар, а?
— Точно така — отвръща Люк и изважда портфейла си.
— За нещо специално или…? — пита шофьорът любопитно.
Аз също очаквам с интерес отговора на Люк. Все още не ми е казал какво ще пазаруваме. Дрехи ли? Или ще си търси нов афтършейф? Ще пръсва ту от едно, ту от друго шишенце върху страните си, и ще очаква да го мириша и да си казвам мнението? (Не бих имала нищо против, всъщност.) Или ще избираме мебели? Нещо скучно, като ново бюро например?
— Куфари и пътни чанти — отговаря той и подава на шофьора една едра банкнота. — Задръжте рестото.
Куфари и пътни чанти! Ами да! Обикалям из отдела за пътни принадлежности, зяпам шикозните куфари и чанти от еленова кожа на „Вюитон“ и се чувствам малко нещо смугена. Какво ти смутена, направо съм шокирана от себе си! Как така никога преди и през ум не ми е минавало да се загледам какво става при куфарите и пътните чанти?!
Този въпрос се нуждае от известно пояснение. Години наред съм следвала един твърдо установен и по-скоро неформален цикъл на пазаруване. Нещо като ротационна система на посевите, която прилагат фермерите. Само че вместо да редувам пшеница-царевица — ечемик — угар за почивка на почвата, моят цикъл е дрехи — козметика — обувки — дрехи. (Обикновено прескачам етапа на угара.) Всъщност, пазаруването наподобява изключително много обработването на една нива. Просто не можеш да купуваш все едно и също — трябва все пак да има и известно разнообразие. Иначе много бързо ти зоскучава и цялата работа не ти носи никакво удоволствие.