Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
Винаги съм си мислела, че си осигурявам достатъчно разнообразие при моето пазаруване — поне толкова, колкото и всеки друг. Въобразявах си, че покривам всички основни сфери на пазаруване. Да си призная дори смятах себе си за голям спец в тази насока. А какво излиза? Гледай само що нещо съм подминавала с пренебрежение през цялото това време! От колко неща съм се лишавала поради недоглеждане. Чак се разтрепервам, като осъзнавам какви възможности за разнообразие съм изпуснала през всичките тези години. Куфари и куфарчета, големи и малки пътни чанти, несесери и кутии за шапки… С омекнали крака се довличам до един ъгъл на отдела за пътни принадлежности и присядам на някаква покрита с мокет платформа, точно до една вишнево червена кожена чанта за козметика.
Как е възможно толкова дълго време да не съм обръщала внимание на пътните принадлежности?! Как е възможно да съм живяла така слепешката, подминавайки най-безотговорно цял един пазарен сектор?!
— Е, какво мислиш? — пита Люк, приближавайки към мен. — Има ли нещо, което си струва да бъде купено?
Този негов въпрос изведнъж ме кара да се чувствам като измамница. Защо не поиска да си купи някоя наистина хубава бяла риза? Или кашмирен шал? Или поне крем за ръце? В такъв сучай бих могла да му дам най-компетентен съвет за качество и цени. Но по въпроса за куфари и пътни чанти… Та аз съм начинаеща в тази област!
— Ооо — провлачвам, опитвайки се да печеля време, — зависи. Всички изглеждат страхотно.
— Да, нали? — съгласявасе той, като неприкрито следи накъде се насочва погледът ми. — Но кой куфар би избрала все пак? Ако трябва да купиш един-единствен куфар, кой би избрала?
Кофти работа. Няма как да блъфирам.
— Да си призная — казвам най-сетне, — това все е в сферата на моята компетентност.
— Кое не е? — пита той невярващо. — Пазаруването ли?
— Куфарите — пояснявам аз. — Не бих казала, че съм отделила достатъчно време за по-специално проучване на тази специфична пазарна ниша. Трябвало е да го направя, знам, но…
— Е, няма значение — прекъсва ме Люк с лека усмивка на уста. — Произнеси се като неспециалист. Кой куфар би избрала?
Добре, така може.
— Ммм — отвръщам и делово се изправям на крака. — Дай да ги огледаме по-отблизо.
Господи, и двамата страхотно се забавляваме. Нареждаме осем куфара един до друг и започваме да им поставяме оценки за външен вид, тежина, качество на хастара, брой на джобовете и надеждност на колелцата. (Изпробвам колелцата, като препускам из отдела, мъкнейки съответния куфар след себе си. Продавачът отдавна вече се е отказал да ни консултира и ни е оставил сами да се оправяме с избора си.) После подбираме към всеки куфар подходящи малки пътни чанти, на които също поставяме оценки.
Цените, изглежда, нямат никакво значение за Люк. Което е направо върхът, защото те са наистина астрономически — в първия момент ми се видяха толкова страховити, че буквално ми се прищя да избягам. Странно обаче, много скоро хиляда лири вече започват да ми се струва съвсем приемлива цена за един куфар — особено като се има предвид, че голямата пътна „ракла“ с монограм на „Луи Вюитон“ струва около десет пъти повече! В действителност вече доста сериозно се замислям, че би трябвало и аз също да инвестирам в един качествен куфар, с който да заменя старата си, охлузгана платнена пътна чанта.
Днес обаче пазаруваме за Люк, а не за мен. А най-странното е, че да пазаруваш за някой друг се оказва дори още по-забавно, отколкото за себе, си. В крайна сметка свеждаме избора си до две опции — тъмнозелен кожен куфар със стабилни безшумни колела или светлобежав куфар от еленова кожа, който е малко по-тежък, но има забележително красив копринен хастар и всъщност е толкова красив, че буквално ме хипнотизира. Към него има и малка пътна чанта в същия стил, а също и куфарче за козметика — не по-малко красиви и хипнотизиращи. Господи, ако пазарувахме за мен, щях да…
Ама не е за мен, нали така? Люк си купува куфар, не аз. Той трябва да го избере. Сядаме един до друг на пода пред куфарите и впиваме изпитателен поглед в тях.
— Зеленият май ще е по-практичен — казва по едно време Люк.
— Ммм — отвръщам неопределено. — Предполагам.
— По-лек е, а и колелата са му по-добри.
— Ммм.
— Пък и тази светла еленова кожа вероятно ще се зацапа за нула време. Зеленият цвят ми се струва по-подходящ.
— Ммм — изхъмквам отново, като се старая да прозвучи така, сякаш съм съгласна с него.
Той ми хвърля изпитателен поглед и казва:
— Точно така. Е, мисля, че направихме избора си, нали?
След което, без да става от пода, повиква продавача.