Кървавото евангелие

— И после какво? — попита тя. — Смятате да я скриете ли?

Ако Кървавото евангелие наистина съществуваше и съдържаше онова, което Бернар твърдеше, то бе твърде могъщо, за да бъде оставено в ръцете единствено на църквата.

— Божиите думи винаги са били достъпни за всички. — Кафявите очи на стареца ѝ се усмихнаха.

— Дори когато църквата е изгаряла книгите по време на инквизицията ли? Често наред с хората, които са ги написали?

— Църквата е направила немалко грешки — призна кардиналът. — Но не и този път. Ако можем, ще споделим светлината на Евангелието с цялото човечество.

Изглеждаше достатъчно искрен, но Ерин не беше от лековерните.

— Посветила съм живота си на разкриване на истината, дори тя да е против библейските учения.

По устните на кардинала заигра лека усмивка.

— Бих казал, особено ако е против библейските учения.

— Може би. — Тя пое дълбоко дъх. — Но можете ли да се закълнете, че ще споделите тази книга, стига да е безопасно, със светските учени? Дори тя да противоречи на доктрината на църквата?

Кардиналът докосна кръста си.

— Заклевам се.

Ерин се изненада от жеста му. Това беше нещо сериозно. Не бе убедена, че ще спази думата си, особено ако съдържанието се окажеше противно на църковните учения, но беше малко вероятно да получи по-добро предложение. А ако Евангелието съществуваше, тя определено искаше да го намери. Подобно откритие можеше донякъде да изплати кръвния дълг — за Хайнрих в лагера и за всички онези, загинали в Масада.

Взе решение и кимна.

— В такъв случай съм...

— Чакайте — прекъсна я Рун. — Преди да се вречете, трябва да сте наясно, че можете да изгубите живота си в това издирване. — Той посегна към кръста на гърдите си. — Или нещо още по-безценно.

Ерин си спомни предишната дискусия за душите — или липсата им — на стригоите. Не само животът им — на Рун, Джордан и нейният собствен — беше изложен на риск по пътя.

Дълбока тъга блестеше в очите на Рун, свързана с нещо от миналото му.

Дали скърбеше за собствената си душа? Или за нечия друга?

Ерин мълчаливо изслуша логичните доводи защо не бива да прави това, защо трябва да се върне в Цезарея, да се срещне с родителите на Хайнрих и да продължи разкопките си. Но решението изискваше нещо повече от логика.

— Доктор Грейнджър? — попита кардиналът. — Какво е желанието ви?

Ерин погледна масата, която сигурно бе тук от хилядолетия, и Рун, чието съществуване само по себе си може би бе доказателство за чудото на преосъществяването.[8] Щом той можеше да е истински, може би същото се отнасяше и за Евангелието на Христос.

— Ерин? — обади се Джордан.

Тя пое дълбоко дъх.

— Как бих могла да подмина подобна възможност?

Джордан наклони глава.

— Сигурна ли си, че това е за теб?

Ако не за нея, то за кого? Спомни си скелета на малкото дете в сондажа, положено с любов от родителите му. Представи си касапницата, довела до ненавременната му смърт. Ако имаше някаква истина в чутото тази вечер, не можеше да позволи на Белиал да се добере до онази книга и подобни касапници да станат нещо обичайно.